Сянка!... с душа...

[Афродита]

"Добър вечер!" - на улицата спря ме непозната сянка
"Добър вечер!" - с плахост отговорих аз...
Загледах се в нея да потърся нещо аз познато,
но се уплаших - тя нямаше в лицето си контраст...

Страх обзе ме и побягнах,
но чух гласа и'... "Спри!"...
Стон познат във вик отчаян...
припомни ми за минали отдавна дни...

Спрях!... Обърнах се и пак се вгледах...
Гласът ми каза... "Остани!"
и този път сама протегнах...
ръце в търсене на тайнствени черти...

Тя дори не с отдръпна...
погледна ме и за миг душата си откри,
но аз не разбрах нищо от мълчанието,
за нея явно тъй скъпо,
с което допирът ми я дари...

Едва след няколко секунди...
очите ми се сториха така близки до моето сърце...
и умислена в спомените си потънах,
а сянката пое нежно моите ръце...

С устни топли ги докосна
без дъх останала... уханието им тя пое...
божествената топлота се разпръсна...
и събуди едно потайно, скрито кътче...
в спомена на моето сърце...

Изтръпнах цялата и тръпки ме побиха,
но този път не бе от страх,
а сянката, дълбоко в тъмнината скрита...
отрони: "Спомни ли си?!... Цял живот за теб копнях!"

Земята под нозете приюти ме...
в мрака на своите недра...
В единствен миг за мен -
душата, в омаен сън заспала,
спря да се върти света
и в умиление сладко се предаде тя...

Посегнах... но ти отдръпна се тогава...
не даде да докосна втори път аз твоето лице...
все едно плесница страшна ме удари
и заби се нож кристален... в женското изстрадало сърце...

"Защо се дърпаш?!" - аз попитах
ти повдигна плахо очи...
"Недей ме докосва с такава нежност...
Грубото ми лице ще те рани!"

Учудена от отговора странен...
отдръпнах се крачка настрана...
лъчът лунен освети те ...
и съзрях най-безпомощното лице на света...

То беше цялото покрито с рани
и белези оставени... сякаш от остри ками...
в изумление изпаднах "Какво си сторил?...
Та лицето ти... То не бе такова преди!..."

Сломен от думите ми -
глава с болка ти наведе,
мълчание горчиво лицето ти в сълзи обви...
въздишка тъжна като зов на стенание
се отрони скрито от твоите гърди...

Седна долу там на тротоара и прошепна...
почти без глас, едва стигна звукът до моите уши...
може би от страх, че ще си отида...
"Не се страхувай... Моля ти се, остани!

Това са следи от рапири изгнанни,
дарове щедри от любовници зли... "
тогава аз приседнах тихичко до тебе...
и с очи ти потговорих... "Сподели!"...

Ти с усмивка, леко притеснена,
избърса лицето си от раняващите те със солеността си сълзи
и с глас, копнежно пагубен, простена
"Това са отминали отдавна дни..."

Стресна ме жестоко, та нали и аз бях ти някога спътница...
в срещите потайни на изгрева и лунните лъчи...
да не би и аз да съм виновна
за белезите жестоки по твоите черти...

Станах и безпомощна с гръб към теб напреде тръгнах,
но преди и крачка да направя спря ме отново твоят глас...
"Извинявай, че аз нараних те...
Прости!... За всичко, случило се между нас!..."

Без да кажа нищо се обърнах...
И ти самичък продължи...
"Откакто с теб се аз сбогувах
и разпилях на парченца сърцето ти...
оставено безпомощно, силно да кърви...

Си мислех, че в любовта си бъдеща ще намеря...
даряващи с по-нежни милувки от твоите ръце...
търсех обич по-голяма и заблудата ме давеше
в прегръдките на чуждите жени,
а целувките и ласките, с които обсипваха...
пленяваха ме още по-силно...
в оковите на измамните мечти...

Така в продължение на години
сляп бях аз за реалността...
прощавах изневери и измяна,
но всеки допир... всяка ласка...
оставяха по лицето ми следа...

Всеки път рана, по-нова, там  гореше...
и болка по-жестока понасях в самота,
защото никоя друга като тебе...
не ме даряваше с успокоението на залеза...
съзрял искрящата луна...

Аз от болка единствено тръпнех,
но всеки изгрев тя не оставяше сама...
в стенанието на душата си безпомощна се губех...
и разделих се завинаги с копнежа за любовта
- прозрях я едва сега!"...

С желание за сбогуване погледнах,
потресена в твоите очи,
а ти в моите потъна...
и нежно с глас съдбовен промълви...

"Спри!... Моля те ... Не си отивай !
Спомни ли си... цял живот си в моите мечти !
От чуждите целувки боли ме ! ...
Аз веднъж истински обичах ! ...
Моля ти се ... ! ..."
" Остани ! ... " 

[burning heart]

[Marchellka]

браво...УНИКАЛНО Е!!! [bravisimo] [inloveee]

[Афродита]

Благодаря ти !!! [inlovee]   [gu6]

[Gentiana]

Приказка - красива и тъжна...

[ShotGun]

Настръхнах .. не,излъгах.. настръхвах много пъти докато го четях .. после го прочетох пак и пак .. и така и не намерих думите с които да ти опиша възхищението си ... и не знам какво да ти кажа.. клишираните "супер е" и "много ми харесва" ми се струват малко .. но ще се съглася с Marchellka  наистина е уникално .. поздрави ..

[sad3] [sad3] [hugs and kisses] [kisss] [inlovee]

[Eyes^On^You_F]

 [cvetee] [a taka] [bravisimo] [hip hip ura] [plqs plqs]

[SteeleR]

 [flowers]

[{dulgokoska}]

знаеш моето мнение... [cvetee] [inloveee] :flowers: [cvetee] [inloveee]
на места не ми допада изказа, но за сметка на това, направо разтърсва... [bravisimo] [bravisimo] [bravisimo]
историята може всеки ДА Я ПОЧУВСТВА и за мен е много измъчваща...[sad3] [reeeev] [sad3]
ама толкова измъчваща, че чак ръцете ме болят... досещаш ли се защо? [pleZz]
[spining heart] [i love you2] [wish all my love] [spining heart]

[Don_NUTSO]

прекрасно е .... дори в инфото си го написах в скайп ... надявам се да нямаш нищо против ...

[Афродита]

Благодаря !!!

[I love you] [I love you] [I love you]

Но мисля , че то не е достатъчно , за да ви се отблагодаря за милите думи ....

:kissoflove: :flyingkiss: :kissoflove:

[gu6] :fireheart: [gu6]

[hearts4] [hearts4] [hearts4] [hearts4] [hearts4] [hearts4] [hearts4] [hearts4] [hearts4] [hearts4] [hearts4]

[Афродита]

прекрасно е .... дори в инфото си го написах в скайп ... надявам се да нямаш нищо против ...

ааааааа шефче ...... ще те съдя за плагиатство ... [oh kotioo]

[xa xa xa xa xa xa] [xa xa xa xa xa xa] [xa xa xa xa xa xa]

разбира се , че няма проблеми .... даже страшно много се радвам , че ти е харесало и на теб ... [inlovee]

:kissoflove: :kissoflove: :kissoflove:

[Don_NUTSO]

Изтръпнах цялата и тръпки ме побиха,
но този път не бе от страх,
а сянката, дълбоко в тъмнината скрита...
отрони: "Спомни ли си?!... Цял живот за теб копнях!"


------

"Спри!... Моля те ... Не си отивай !
Спомни ли си... цял живот си в моите мечти !
От чуждите целувки боли ме ! ...
Аз веднъж истински обичах ! ...
Моля ти се ... ! ..."
" Остани ! ... " 

[confused]
моето  "винаги" ме изостави ... просто ме отмина ......

[vanilla_g]

Прекрасен стих. За пореден път се убеждавам колко красива може да бъде тъгата.   [inloveee]

[confused]

моето  "винаги" ме изостави ... просто ме отмина ......

Мило, аз ще те помня винаги, ще помня всяка целувка, всяко докосване, всяка дума- те бяха прекрасни.
А твоето "винаги" те чака някъде, за да ти даде всичко, което аз не успях.

[Don_NUTSO]

а когато те

Мило, аз ще те помня винаги, ще помня всяка целувка, всяко докосване, всяка дума- те бяха прекрасни.
А твоето "винаги" те чака някъде, за да ти даде всичко, което аз не успях.

... а когато тези думи са от твоето "винаги" е още по-болезнено ...

[MoonLight]

Евала! Страхотно е!!  [inlovee] [inlovee] [inlovee]  [inloveee]