Пазители

Started by Zatoichi, July 17, 2006, 16:23:39 PM

Previous topic - Next topic

0 Members and 1 Guest are viewing this topic.

Zatoichi

И рече Бог:да бъде светлина
и подели Времето между пазители,
дари ги той със свещенни имена
и превърна ги за хората в родители.

Пролет,Лято,Есен,Зима -
над човечеството бдят,
те са ясния ден и нощта необозрима,
те владеят,насърчават и корят.

Пролетта ефирна и изящна,
закичила в косите красотата,
носителка на надеждата прекрасна,
възвеличава на човек душата.

Дъхът и,чист и животворен,
копнеж неудържим навява,
вдига падналия,от съня съборен
и щастие щедро подарява.

Пази се духът и,в цъфналата клонка,
в кокичето - нежно,деликатно,
в птичето кацнало на дървесната коронка,
в момичето хванало момчето за ръката и обратно.

Лятото горещо,знойно,
с трепкащата мараня,
прави сърцето във гърдите двойно,
снабдява го със огнени крила.

Буйна,неугасваща стихия,
що превръща всичко в жар,
чудна,запленяваща магия,
тук феникса е господар.

Пази се духът му,в слънцето златно,
в блясъка игрив в очите,
в небето ясно,необятно,
в на феникса перата - във лъчите.

Завладява Есента със меланхолия,
но довява вятъра и още нещо,
от пъстрия вихър скрита еуфория,
човек разбира и гледа все по-вещо.

Листа - жълти,оранжеви,червени,
стелят се навред като килим,
земя и дървеса в ярки краски украсени -
фон за художника непостижим.

Пази се духът и,в листото падащо,
във вятъра неуловим,тревожен,
в облака огромен и сърцето страдащо,
в красивия и далечен спомен.

Студ сковава в миг Земята,
щом Зимата се разпростре,
хапещ вятър и бури снежни подкосяват колената,
яростта помита всичко,не може да се спре.

Могъща,опасна,невнимателна,
дивна,строга,повеляваща,
в бялата премяна обаятелна,
с лукавство обещаваща.

Пази се духът и,в снежинка ефимерна,
в удивляващата белота,
в детската радост невинна,безмерна,
в угнетеното лице и трепереща ръка.

Пролет,Лято,Есен,Зима,
времето човешко управляват
и докато във Всемира тях ги има,
добро и зло хората ще навестяват.
Бъди в живота ми като калинка,
излитнала от топлата ми длан
към някоя звезда под свода синкав,
в която винаги ще бъда взрян.

FALLEN

Много ми хареса.Идеята е различна,изпълнението е изпипано. [a taka] :arrow:
А кой е пазителят на твоето малко сърчице :question:
Не ме мрази! Аз достатъчно се мразя!
Сякаш чувствата сега не са модерни...
Но ден след ден не можах да си докажа,
че те мразя и пак те обичам неймоверно...


И аз бавно изчезвам...
Изчезнах...
Но ти във мен остана!...

Zatoichi

Пазителят на мойто(откъде знаеш,че е малко  [lol])сърчице съм си аз...засега... [lol]
Бъди в живота ми като калинка,
излитнала от топлата ми длан
към някоя звезда под свода синкав,
в която винаги ще бъда взрян.

orxideia

Красиво е!  [bravisimo]


Zatoichi

Благодаря  [shame]  [cvetee]
Бъди в живота ми като калинка,
излитнала от топлата ми длан
към някоя звезда под свода синкав,
в която винаги ще бъда взрян.

Gentiana



Прекрасни са твоите сезони...

,
будто руки твои – это стены,
За которыми мне никогда ничего не грозит.
 Я оттаю тогда, и тревога уйдет постепенно,
 Как от нас уезжают ненужные больше такси.

Zatoichi

Бъди в живота ми като калинка,
излитнала от топлата ми длан
към някоя звезда под свода синкав,
в която винаги ще бъда взрян.

MoonLight

Браво! Много е хубаво...  [air kiss]
Реалността е за тези, които не могат да се справят с фантазията.

Винаги има изход от мрака и мъглата по пътя на дъгата.

EvIcHkA

Браво !  [bravisimo]  [inloveee]

Вяра. Мечти. Надявам се. Чужда. Отлитам. Отдалечавам се. Без крила...

Zatoichi

Много ви благодаря  [shame]  [inloveee]
Бъди в живота ми като калинка,
излитнала от топлата ми длан
към някоя звезда под свода синкав,
в която винаги ще бъда взрян.