Погледи нежни, потъващи до дъното на сърцето,
като в кладенец пресъхнал, жаден за глътка вода.
Обрекохме всичко, а беше красиво, общо взето,
в коктейлна чаша забъркахме си голяма доза самота.
Не искаш да ме оставяш и аз все така те желая,
но неумолимото време счупи пясъчния часовник. Край!
Прашинки щастие сред пясъка пръснат в безкрая.
И ние двамата, разпаднати на атоми между ад и рай.