Сърцето.

[ilusia]

Намерих на пътя си сърце.
Взех го нежно в двете си ръце.

Изподрано , мърляво- горкото.
Гледаше ме право във окото.

Помилвах го , докоснах го нашега.
Почувствах го.. сякаш игра.

А моето... цяло си бе ,
с няколко рани прободни.... на дете.

На мястото на моето го сложих.
В ритъм то заби....и нежна песен се понесе
над разпенили вълни.

Ала ден дойде и пладне.
Сърцето пожела да си отиде...
не му хареса мойта кръв....
Замина си със залеза...
И сега празна дупка зее там
На красива приказка жесток финал.

[balrog]

Какъв е изводът?
Не си заменяйте сърцето за нищо на света....
Всеки човек си заслужава сърцето и си го носи....

Интересна идейка си илюстрирала :)

[ilusia]

Благодаря :)