Помниш ли

[¤§¤ DAMNED^ANGEL ¤§¤]

Нуждая се от обичта ти,както цветята се нуждаят от вода.Ти си моя изгрев,началото на всеки ден.Моя залез,началото на нощта.Ти си звездата-вечерница.Звездата,която първа се извисява на небосклонна...
През всичките тези безсънни нощи,гледах с поглед зареян в далечните светлини,знаейки,че си някъде там.Тъжна бях,защото те нямаше до мен,не бяхме заедно.Тъжна,но в същото време щастлива,защото знаех,че си намерил щастието,макар и с друга.
Сега мечтаейки за теб гледам небето,обсипано с безброй звезди...Една от тях падна и угасна...За един миг.Точно както любовта ни за един миг се превърна в спомен,едно красиво минало.Казват,видиш ли падаща звезда трябва да си пожелаеш нещо и то се сбъдва.Знаеш ли какво си пожелах аз?Пожелах си да бъдем заедно отново,както преди...
                                                   
                                                                               * * * * * * * * * * * * * * * *
Помниш ли как гледахме звездите,хванати за ръце,сгушени на зелената поляна...Необезпокоявани от нищо и никой.Само тихият юлски ветрец,който нежно ни милваше и далечният кучешки лай нарушаваха тишината.Сякаш бялата луна ни хипнотизираше с блясъка си.Помниш ли сатенената ми кожа,ухаеща на ароматни цветя?Липсват ли ти нежните ми ласки и милувки?Усещаш ли още меките ми сатенени устни,по-сладки от мед,по-завладяващи от най-силната отрова.Спомняш ли си как прокарваше пръсти през копринената ми руси къдрици?Така и не разбрах как разкриваше мислите ми само като гледаше в очите ми,по-зелени от гората...
Не ще забравя сините ти очи,по-сини от морето,по-дълбоки от океански дълбини.Давех се в тях,но не ми трябваше спасение,защото на дъното им открих най-голямото съкровище.Дълбоко,в мидена черупка открих една перла-любовта ти.И в този миг аз станах най-богата на света.
Помниш ли как прегърнати наблюдавахме пурпурните лъчи на залязващото слънце-не жълто,а вече червено,като нагрята жълтица.Тичахме боси по жежкия морски пясък,гонехме се и се радвахме на любовта си.
Помниш ли,дъжда онази нощ?Когато с устни избърса капките от тялото ми.Играеше си с мокрите ми коси,целуваше влажните устни.Аз няма да го забравя...
Още усещам топлината и аромата на тялото ти,допира ти-толкова нежен,гласа ти-чувствен и завладяваш.Грижеше се за мен като за малко дете,обсипваше ме с цялата си любов и ласки.Дори горчивото бе сладко,щом беше до мен...Толкова бе сладък,когато ме ревнуваше от другите.Когато ми призна,че отдавна не си изпитвал това чувства-чувството на ревност.Казваше ми,че съм твоето съкровище,безценното ти богатство,може би за това ме пазеше така ревниво.Не позволяваше нищо да се случи.Сякаш бях фина и крехка стъклена статуя,която внимателно пазеше,която бе оставил на сигурно място и не оставяше никой да припари до мен,за да не ме счупи...
Помня първия път,в който ми каза,че ме обичаш.Беше толкова прекрасно...Повтаряше го непрестанно.Напомняше ми го всеки ден.Нито за миг не поставих любовта ти под съмнение,бях сигурна в чувствата ти.Та ти ми ги доказваше с всяка своя дума,с всяко свое действие.Чувствах се обичана и желана.
Помниш ли всичките ни срещи,там,на нашето място?Разходките,държеше ме за ръка.Когато ме прегръщаше, ме притискаше силно до себе си,сякаш да не избягам.Но аз никога не съм си и помисляла да бягам от теб...Всичко бе толкова истинско и неподправено.И двамата бяхме толкова романтични.Приличахме си в много отношения,може би затова си допаднахме толкова много,затова дарихме любовта си един на друг.
Още пазя голямото плюшено мече,което ми подари за Празника на влюбените.Любовта ти значеше толкова много за мен,беше като Божия благословия.Обожавах всичките мили жестове,които правеше.Неведнъж ми беше доказвал,че ме обичаш.Обичаше ме силно и истински,с цялото си сърце.Сам ми бе казвал,че не си изпитвал такова чувство до сега,че не си обичал никоя друга така,както обичаш мен.
Помня последния си рожден ден-огромния букет с 99 кърваво червени рози.Харесваше ми това,че си романтичен.Обичах тази твоя романтична душа.А това беше най-щастливия ми рожден ден.
Обичах да те гледам,докато спиш до мен,да милвам с длани силните ти ръце...
Ти бе утехата ми в трудни дни,моята опора.Сбъдна мечтите ми,изпълни съкровенните ми желания.Дните,прекарани с теб ще останат незабравими,един вълшебен спомен за една истинска любов.
Накара ме да обещая,че винаги ще съм до теб и никога не ще те напусна и изоставя.Но защо тогава ти го стори?Та любовта ни бе толкова силна,красива и приказна любов.Всичко бе безоблачно,почти иделно.Но идеални неща няма...Може би затова се случи това.Всичко се разруши,пропадна за един миг в краката ми.Но защо винаги така се получава?Винаги след щастието и любовта идват болката и сълзите.Нима това е честно?Вместо рози и цветя,остават тръни и бодли.Сега не си до мен,с нея си.Аз не мога да съм щастлива,но ти бъди щастлив.Тръгна си...Не те спрях,защото те обичам.
...Но,защо винаги идва края?...Сигурно,защото всяка приказка има край.Нашата също...Но,за жалост не е "...И заживяха щастливо..."

[Shady^]

  много е чувствено

[taina_maina]

Прекрасно е мила,както и всики твои произведения !Просълзи ме! [reevvv]Продължавай все така...

[Aneela]

Толкова бе сладък,когато ме ревнуваше от другите.Когато ми призна,че отдавна не си изпитвал това чувства-чувството на ревност.Казваше ми,че съм твоето съкровище,безценното ти богатство,може би за това ме пазеше така ревниво.Не позволяваше нищо да се случи.
Помня първия път,в който ми каза,че ме обичаш.Беше толкова прекрасно...Повтаряше го непрестанно.Напомняше ми го всеки ден.Нито за миг не поставих любовта ти под съмнение,бях сигурна в чувствата ти.Та ти ми ги доказваше с всяка своя дума,с всяко свое действие.Чувствах се обичана и желана.
Помниш ли всичките ни срещи,там,на нашето място?Разходките,държеше ме за ръка.Когато ме прегръщаше, ме притискаше силно до себе си,сякаш да не избягам.


Много е хубаво ..

[¤§¤ DAMNED^ANGEL ¤§¤]

Благодаря ви много,милички!