Ти си стара рана,която още ме боли...
разкъсваш и погубваш всичко в мене.
И предизвикваш сълзи в моите очи,
всеки път щом спомня си за миналото време.
Ти си недоизказаните истини и думи,
несподелената,неизживяната любов.
И сърцето ми изстина-ти нежно ме погуби,
за да не може да ме има никой в тоз живот.
Отиде си отдавна,а сякаш още си при мен,
напомня всичко тук на тебе.
Оживяват картини цветни в самотния ден,
нищо не е способно да ме промени-да се съвзема.
И ето виждам те отново на моя праг стоиш,
прегърни ме,не стой така,нека е както преди.
С наведена глава ме молиш и тъжиш,
ела...щом прошка искаш-сърцето ще прости!...
