Онази късна есен

[¤§¤ DAMNED^ANGEL ¤§¤]

Помниш ли онази късна есен,
когато от мен си тръгна?
Вятърът свиреше зловеща песен,
а ти дори не се обърна...

Студът пронизваше душите...
Какво в живота ще ме крепи?
Какво ще осмисля дните,
далеч от сърцето ми си ти?

Слънцето се бе скрило
и вместо твойта топлина,
усещах зловеща сила,
а не силата на любовта...

Дъждът следите ти отми,
стъпките върху черната  земя,
прикри сълзите в моите очи,
но не заличи любовта...

Остави ме.В какво да вярвам?
Отиде си.Защо предаде ме така?
Как в любовта отново да повярвам?
Нямам сили да продължа...

Сълзи напираха в очите,
молех те,не си отивай ти,
остани,спомни си дните.
Колко жестоко боли...

Сложи на всичко край,
не осъзна какво ми причиняваш,
в Ад се привърна моят Рай.
Не,спри да ми обясняваш!

Нямам в очите блясък,
изчезна усмивката от лицето,
руши се всичко с гръм и трясък,
ридае неутешимо сърцето...

Молех те,не си отивай,
не ме оставай в мрака сама,
безразличието си не прикривай,
но остани-без тебе ще умра...

[Shady^]

чудесно

[stanislav_dukov]

Много е добро.Изпълнено е с доста силни преживявания.Незнам дали авторката го е преживяла наистина,но...Чудя се защо ли всички минаваме по този път...

[неотразима_737]

много ми хареса стих4ето ти

[¤§¤ DAMNED^ANGEL ¤§¤]

Много ви благодаря за отзивите!
Не съм преживяла такава раздяла досега.Но за жалост,често се стига до това положение,когато дойде края на една връзка. 

[`Fallen_Angel`]

 

[Gentiana]

 

[¤§¤ DAMNED^ANGEL ¤§¤]

  

[aleksi]

 

[balrog]

Тъжно и несподелено...
Ритъма ти бяга на места.... (другарска забележка )