Ще изпия с устни сълзите ти,
всички рани ще излекувам,
целия свят виждам в очите ти,
сякаш не живея,а сънувам...
Болката,разкъсваща душата,
надалеч ще я отведа,
празна е без теб Земята,
пуст без теб е света...
Толкоз много си за мен,
благодаря ти за всичко,
и най-тъмната нощ е светъл ден.
Ти си щастието едничко...
В моменти трудни ще ти дам сили,
нежно ще те милвам и целувам,
в теб любовта открих,мили,
сърцето не може да се преструва...
Всеки стих на теб посветих,
дълго в душата имах рана,
цялата си обич ти дарих,
а ти намери ме и тук остана...
От самотата ще те спася,
спри не си отивай,
дълго търсих любовта,
сълзите си не прикривай...
Ще бъда твоя утеха,
топлина в нощта,
в тъмното единствена пътека,
името на любовта...
Изплачи мъката си цяла,
всичката си болка и тъга,
и като лястовица бяла
ще долети любовта...
