Наоколо мъртва тишина,
мисли черни в главата й нахлуват,
в мрачен плен е любовта,
ледени устни я целуват...
Едно сърце умира,
изгубено в мрака,
душата покой не намира,
а тя винаги теб ще чака...
За нея си сляп,
за нея ти нямаш очи.
Животът й е ад,
оживял в нейните гърди.
В дъното на тунела,
видя тя своето спасение,
ангелска светлина-
от мъките изцерение...
До нея ангел приближи,
но вместо да й подаде ръка,
нож в сърцето й заби
и отведе я смъртта...
Последен стон...
Сърцето й на две преряза,
прерязано като картон,
животът тежко я наказа...
Наказа я за това,
че дявол тя обича,
и бе само лъжа,
че на ангел той прилича...
