« -: Септември 12, 2006, 01:09:20 am »
Липсваш ми,болката е раздираща,ужасна...
И само спомените топлят ме сега.
Изпаднала на дъното на пъкъла,душата ми е прашна
потъпкана,изгубена и отчайващо сама.
Не стигат всичките ми мъки,а сега и ти..
не ме боли от изневяра и от подлост жестока.
Боли ме от слабост,ти шепнеше ми "остани"...
Но тряваше да си отида,друга беше моята посока.
И молеща и разяждана като жива плът месо,
стоя в ъгъла,успокоявам всички бури в мене.
И тъжна и смутена като балканско болеро,
обвинявам себе си,че те имах,но за кратко време.
Не спирам да дишам,чудя се за какво живея
и свита прокарвам длани по стената.
Сякаш ти си там и те рисувам и в мислите вилнее
само грях,страст и жажда за тела така позната.
Извайвам образа пред мене и ти оживяваш,
нежно думи в ухото както преди ми шептиш.
И нощта ни закриля,луната грее в очите-замъглява,
и любим се лудо,а после те гледам докато сладко заспиш...
И в миг се сепвам,нещо в мен неистово крещи,
това беше спомен оживял като на бял екран.
Само луната е истинска,поглеждам я - блести,
мъката пак ме застига,не спира..ти си вечен блян.
Щастлива съм,че те имам,макар и далече,
извайвайки те парче по парче всяка нощ.
Така ти си до мен,жалко е само,че спомен си вечен...
за мене запалил се,за мене горял с цялата си мощ!...П.С На моето злато,което ужасно ми липсва
![[reevvv]](http://forum.stih4e.bg/Smileys/default/revvv.gif "rev")
« Последна редакция: Септември 12, 2006, 01:12:54 am от ivalenny »
Активен
