Автор Тема: Паднах отвисоко (Прочетена 473 пъти)

¤§¤ DAMNED^ANGEL ¤§¤ · « -: Септември 12, 2006, 05:39:58 am »

Ето ме,скитам се отново,
търси те душата ми в нощта...
Тръгна си без да кажеш "Сбогом".
А аз наранена отново кървя...

Гарваните грачат зловещо,
душата ми потъна в печал,
изстина сърцето горещо,
любовта в мен не си видял.

Вчера беше тук,днес те няма.
Изчезна за миг от света ми.
Остави в сърцето дълбока рана.
Отведе надалеч дъха ми...

Страхувам се от кошмарите,които сънувам.
Страхувам се от реалността сива.
Щом те няма,ден и нощ тъгувам.
И никога не ще бъда пак щастлива...

Без твоята любов голяма,
единствено спасение и лек,
за друг душата ми е няма.
А аз съм без сърце човек.

Вместо него имам празна ледена кутия
да обичам друг е невъзможно.
Искам този лед да разбия...
Миналото беше тъй разкошно...

Но настоящето е трудно,жестоко-
крилете ми счупи ти,
паднах от много високо,
но сърцето пак ти прости...