Приеми ме-връщам се,много грешна бях,
нараних те,а не исках тебе да обиждам.
Прегърни ме-какъв живот в слепота живях,
а си мислих,че повече от всички други виждам.
Прости ми,че идвам сега за прошка да моля,
урока научих,от себе си не ме отхвърляй.
Аз имах нужда да бъда сама,но не ми стигна воля,
за това отвори широко сърцето-не ме загърбвай.
Дали в камината на нашата обич изоставена
тлее с последни сили горещата жар.
И дали ще се възроди отново отдавна забравения
пламък,за да се превърне в пожар...
Дали още мечтаеш за мен и дали ще ме приемеш,
ако е така с отворено сърце приюти ме...
Но решиш ли,че отдавна е изтекло мойто време,
то просто с последни думи ти казвам-помни ме...
