Раздяла
Вълшебна нощ - море,звезди…
Дори и птиците ги няма.
И крачим по брега сами,
опряла съм глава на твойто рамо.
И въздухът наситен е с любов-
така омайна,че приспива цялата природа.
Но няма минало, ни бъдеще за нас.
Последен миг.Раздяла.Спомен.
Аз искам още малко да съм с теб
и стъпвам плахо,да не я събудя.
Но щом слънцето изгрее,дойде ли денят
ще кажа:"Сбогом!"-нищо друго.
И ще погледна пак във твоите очи-
искам да живеят те във мен.
И дълго ще те гледам как вървиш,
докато болката безмилостно расте.
Но се опитвам да не мисля за това.
Щом изгрее слънцето ще мисля.
Сега съм с теб.Най-важен е мига.
Към тялото си силно те притискам.
Очите ми се пълнят със сълзи.
Едва ли ще те видя аз отново.
А споменът за теб ще ме гори
в сърцето ми завинаги затворен.
Проклета беше нашата любов-
от злите сили,от мъглата.
Защо отнеха бъдещето с теб?!
Оставиха ни само тишината.
Но аз не съжалявам че те срещнах.
Ще те обичам въпреки мъглата.
А споменът за тайните ни срещи
ще ме поддържа жива в самотата.
Твоето стихче някак си ми припомни за нещо мое...но много старо...Благодаря,че ме накара да си го изровя
