Предаде ме и ти-не си различен,
дълбоко вярвах аз,че си такъв.
И в мислите си без на глас да го изричам,
проклинам те за сетен път...
Не исках много от себе си да даваш,
на мен и от малко сърцето ми лудо забива..
Изпращам те,а ти само сълзи ми даряваш,
яд те е,че ме изгуби...но това не стига.
Мислех те за по-добър от всички
и издигнах те на пиедестал от мечти.
Заради тебе съградих душевните нишки,
които предишните разбиха,а сега и ти уви...
Върви си,нарани ме и изгуби много,
ще го осъзнаеш,но ще бъде късно.
Е,изпращам те и изричам последното "Сбогом",
свърши се,обещавам от раздялата да не ми стане мъчно!...
