Автор Тема: Casus irreducibilis  (Прочетена 1634 пъти)

0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

Неактивен rado

  • Master
  • ******
  • Публикации: 1273
Casus irreducibilis
« -: Септември 16, 2006, 23:23:06 pm »
                                               
                                     “ Аз съм смешен човек- те ме наричат сега луд”.
                                                        Ф.М.Достоевски  /Сънят на смешния човек/

Онзи нарочно не ми каза диагнозата , но аз вече се досещах. Диагнозата ми е изписана на челото или някъде в зениците . Забелязвах как ме оглеждат с присмех  и като че ли с известно съжаление,
сякаш съм някой разплакан арлекин ,  когото кралят е ритнал по задника. Спомена само , че трябва да се лекувам,че всичко е много, много сериозно  и , че най- разумно е да остана на лечение в техния институт , където отделяли особено внимание на това заболяване, че пациентите били доволни  и пр. Работата ми се изясни от самото начало. Този техен прехвален институт  си е най-
обикновена лудница , с най- обикновени луди  и нищо повече.
Впрочем , ако не беше историята с припадъка  , те едва ли щяха да разберат какво ми е състоянието, но сега всички изведнъж станаха много компетентни. Лекуващият май приготвя дисертация  и съм му необходим като опитно зайче; от къде тази толкова голяма загриженост – хайде де…
Така или иначе , след припадъка се свестих в една от килиите на “този институт “, където ме бяха вързали като суджук към леглото  , вероятно , за да не буйствувам и една кокалеста особа  с ярко начервени устни  час по час , с монотонно  усърдие и точност  поднасяше спринцовката към бутовете ми , които бяха станали на бюфтек. Бях чувал нещо за шизофренията , но не съм очаквал , че  заради щуротията на главата толкова много страда задникът.
Казват , а и в книжките пише, че обикновено пациентите на психиатрията  имат някаква идея-фикс,
мания за величия , за преследване или нещо  от тоя род  , но – кълна се – подобно нещо при мен няма  и изобщо, моето присъствие тук  е идиотска грешка  - прищявка на разни фукльовци и грандомани, които считат  , че за да минеш за” нормален”,трябва да спазваш традиционната форма на поведение, да се грижиш преди всичко за преуспявянето си , за стомаха си  и за стомаха на държавата. Никакви отклонения от нормите  не са в състояние да асимилират кокошите им мозъци. Те признават само очевидното  - това , което може да се пипне  или  да се докаже математически като две и две и оплюват  онова , което не им е ясно – все едно да покажеш на чобан абстрактна картина.
И така , понеже имам намерение да говоря най- вече за себе си ,трябва да спомена още някои подробности. Разбира се , роден съм в калпава зодия- “Рак”. Доколкото си спомням някъде в зодиака пишеше , че “раците “ са  -кажи- речи- безнадежден случай : предимно саможивци и неудачници  и трябва да призная , че това предсказание  що се отнася до мен  отговаря до известна степен  на истината. Ракът се “затварял в черупката “ си  и се унасял  в мечти , превръщайки цялото си съществуване в мечта  или обратното –бъркал мечтата с реалността. Друг е въпросът дали това му доставя удоволствие  или не.  Още не е доказано  дали  “ракът” е в състояние да “разчупи черупката” си, за  да навлезе в действителността , достигайки  някаква изява или вегетирането го задоволява напълно. А може би  “черупката” се оказва твърде здрава или действителността –твърде враждебна ; не е толкова безопасно да се  натопиш в проблемите, преборвайки се с разни “лъвове”, “овни “,” скорпиони” и други зъбати , рогати  и чепати с ъщества , които щъкат наоколо.
Междувропрочем, с мен нещата  не са съвсем уточнени.-Може би съм се родил, когато господ е спял и събуждайки се внезапно , в просъница решил да корегира туй-онуй  и след като направил каквото можал, вероятно не е доизкусурил всичко –накрая му дотегнало  и махнал с ръка :” Да става каквото ще!” Не зная дали  съм се появил заднешком – подробности никой не ми е обяснявал – но ми потръгна назад  и много по- късно , че и до днес , не мога да уточня дали аз се движа заднешком или  светът около мен прави това. Една известна  гледачка на кафе, която уж много познавала  и на всички разказвала житието и битието  с най-малки подробности, обяснила на майка ми ,че  не може да разбере нищо за мен , че се намирам в някаква мъгла ,където нищо не се вижда. Дори не била сигурна дали изобщо  съществувам , или присъствието ми тук е фиктивно.
Лично аз смея да твърдя , че  не е фиктивно; присъстието ми е съвсем реално , особено що се отнася до физическото присъствие –мога да нанасям и да понасям удари  и да почувствувам болка от тях , т.е. – от тази гледна точка всичко е наред  и ако виждам нещо нереално около себе си , то по- скоро е  самият свят , в който съм се пръкнал, само че не знам кой би ми повярвал , след като това , което понякога се опитвам да докажа на другите, много трудно доказвам на самия себе си .То се намира извън всякакво нормално възприятие.
Разбира се ,по въпроса кое е нормално и кое не е , бих се опитал да споря , но по-скоро със самия себе си , защото извън “моята  черупка” то се оказва съвсем несмилаемо  - обикновено те ахват или
2

се усмихват –“Луд!”.  С това не мисля да твърдя , че съм ги надраснал в развитието си , далеч съм  от подобна заблуда ; в противен случай диагнозана би се потвърдила , поне от моя гледна точка, макар  че едва ли някой би  могъл да постави такава  диагноза  сам за себе си – шизофренията не е
“ ала- бала”.  Нещата са малко по- различни  , т.е. –съмнението , че трудно се вмествам в реалния свят  става все по-конкретно , а –кой знае- може би тъкмо това е потвърждение на диагнозата .
Във всеки случай те са категорични и го доказват научно;та кой ли не е категоричен по проблемите ,
за които науката си е казала тежката дума , но на мен ми се струва , че не всичко е толкова ясно  като  “две и две –четири”, може пък да не е.  Понякога и науката се препъва  и то- доста често , въпреки че много по- лесно е да се опреш на догмата , отколкото да се усъмниш в нея. Догмата –това е класика. В борбата между гения е невежата , последният винаги има  преимущество , защото здраво е прегърнал догмата. Освен това да признаеш чуждото величие е почти толкова трудно , колкото да признаеш  собственото си нищожество. Много по- лесно е да кажеш : “Няма летящи  чинии” или : “Този е луд” , след като научно това е така , отколкото да гласуваш доверие на някоя
циганка, която ти заявява:” Да даваш на мене два лева , да казвам на тебе къде ти е късмета”.
Трябва да се разберем:  Съвсем нямам намерение да твърдя  , че онзи е крив , а циганката – права- има си хас… Но съществуват проблеми , които е трудно да бъдат решени научно . В някои изключителни случаи –например- пред лицето на смъртта, когато възможностите на науката са изчерпани, хората се обръщат към религията или към врачката като последен шанс, надявайки се на някакво чудо, а точно там учените са категорични: “Това не е доказано , следователно не съществува”. Очевидно за тях съществува само това , което е доказано . Няма да се заяждам , не се нагърбвам да се преборвам  с подобна теза – бих изпаднал в положението на Дон Кихот. Така е било още по времето на Галилей , че и по-рано , та и до днес. Така и ще бъде. Те първо плюят и убиват,  после издигат паметници и им се кланят. Първо –“Анатема!”, после  -“Осанна!”, а може и обратно :
“Осанна!”, след което  -“Разпни го!” Въпрос на време и нрави, а между туй  на онзи отдавна му са изгнили кокалите – пада му се!
Тяхната житейска премъдрост се състои в следното : “Всичко, което е неясно т.е.- извън класиката- е абсурдно и лошо  ,следователно трябва да се унищожи”. А може би на някой му е ясно –кой знае?..
Само че  нека за сега  да постои в лудницата , за да му се” поизбистри мозъкът”. Електрошоковете много помагат. Оказва се , че той е “опасен “ и може с нещо да смути спокойното съществуване на обществото .
Трябва веднага да обясня , че нямам предвид себе си . Понякога само се съмнявам в традициите и догмите  , а да се съмняваш, не  значи да отхвърлиш категорично. Необходими са доста познания , а и не само това ; може би е необходимо и “малко безумие “… Звучи еретично нали ?
Определено , не съм в състояние да  да уточня колко ми помагат или  вредят електрошоковете. Зная само , че после съм като  премазано куче и главата ме боли ужасно.
Бедата е там , че въпреки , че съм роден ва тази проклета зодия  “Рак”, някак си не пасвам с предписанитето . Очевидно – има нещо объркано или в зодиака , или в мен.  Не зная дали Господа има вина за това  или дявола. Вярно е , че често  се чувствувам самотен , но кой ли  на тоя свят не е самотен , освен лицата от примитивните общности. Вярно е че предпочитам да си пасувам в своята
“черупка”, да мечтая , отколкото да търся реализация, но не мога да твърдя , че това винаги е така  и самотата не ми тежи.  Напротив, ако след време действително стигна до лудост , причина за това безспорно ще е самотата . Аз съм сам дори между близките си , дори във весела компания , въпреки че те не го знаят.
Понякога успявам да “ разчупя черупката “ и да излезна навън; не е истина , че не съм контактен и не търся изява. Напротив- боря се с всички сили да преодолея изолацията и не винаги- без успех.
Случвало се е да  постигна мечтата си . Дори съм се влюбвал и съм получавал  любов .
Но после всичко стихва … И тази тишина е ужасна.
Понякога тя се превръща във вой – нещо като куче или вятър в комина . Не е без значение да чуеш как вие тишината .Това се случва обикновено в полунощ, когато всичко е заспало , а при мен , вместо сънят , се е промъкнала тъгата  и ме мачка в прегръдките си.  Налице  са четири стени , прозорец към мрака  и този вой , който долита  в паузите между два удара на сърцето.
Заедно с пристъпите на тъгата  имам проблеми и с  “Дребосъка”.


3


Това е едно уродиво човече –обикновен примитив-  или някакъв досаден гном , който се отбива в полунощ и се опитва да ме развесели, правейки разни муцуни , но с това само повече ме ядосва  и натъжава. Откровено казано , бих го цапардосал по ухилената мутра , но подозирам и това подозрение не е лишено от основание , че той изобщо не съществува. А да цапардосаш “нищото”
по мутрата  би било опасен  прецедент  с непридвидими  последствия.
Шегата на страна,но  на въпроса кое съществува и кое –не , понякога изпитвам сериозни затруднения. Трябва дълго да премислям и съобразявам , за да не допусна груба грешка , с която биха отпаднали всякакви съмнения относно диагнозата..
Е да – тук не става въпрос  за някакъв гардероб, когото можеш да  пипнеш,следователно съществува
или за стена , в която можеш да си удариш главата ,следователно съществува . Проблемът е много по-неясен, отколкото може да си представи всеки “здравомислещ” а ние станахме прекалено здравомислещи , за да допуснем , макар и за секунда , че всяка материална субстаниция  съществува само фиктивно  в една  постранствено-временна  трансвормация , а “ оттатък “ може да има безкрайност , а може да няма и нищо. Съществува  “отсам “ и “оттатък” , но какво е то?
И точно тук започват противоречията .
То се знае – две плюс две си е четири  , но когато една нощ ме посети  доктор Морев – мой приятел от детинство – аз изобщо не допусках какви усложнения могат да настъпят в областта на точните науки. Естествено, болеше ме  -както обикновено –главата и моят “примитив “ ме ядоса не на шега , защото го подгоних из коридора и сигурно щях да го изритам по стълбището –писна ми вече от него-, но той се шмугна зад една завеса и изчезна някъде . Когато се завърнах в кабинета си , все още сипейки закани , с очудване сварих там  моя стар приятел  Морев ,който ме очакваше , разположил се на дивана и пушеше. Тогава така се зарадвах –отдавна не беше ме посещавал никой,
че дори не попитах  по какъв начин е влезнал тук , след   като беше заключено.  Това си припомних ясно едва на следващия ден , но “онези” само ми се изсмяха , когато им разказах.
Поприказвахме си малко  с него  на най- обикновени теми –той бързаше за някъде -  канеше се да заминава за чужбина  или нещо от този род. После ме покани да се отбия утре у тях , защото щяло да има много тържествено изпращане.  Естествено , в това нямаше да има нищо странно, ако  на другия ден-рано  сутринта – не бях получил  съобщение , че той  е починал.
Някой ще каже :” Какво от това  - с всеки се случва “..
Разбира се , случва се непременно по един път в живота , но се оказа , че той е умрял преди да се отбие при мен , тоест ,” разговарял съм с него , когато вече е бил на  оня свят”.
Веднага ще започнат да ме увещават , че това е било сън  или халюцинация , вследствие разстроени нерви . Аз също съм за  по- рационално обяснение /рационализмът е нещо здраво , почти монолитно/ ,но въпреки всичко у мен остава едно съмнение. Дори и да е било сън, защо се случи  точно тогава – в същия този момент , когато той е бил  на смъртното си легло , а не по всяко друго време , още повече , че никога не съм чувал да е болен  или нещо подобно.  Той беше млад мъж- нямаше и четиридесет години . Човекът умрял внезапно от имфаркт, вероятно дори не е успял да осъзнае настъпването на смъртта , така , че не е възможно да съм получил предварително каквато и да  било информация.Твърдя и се хващам на бас по каквото щете, че той дойде при  мен“след това”.
Не се наемам да давам каквото и да било обяснение  за “ посещението  му”. Какво може да бъде– прозрение или лудост? А може би –внезапен гърч  на времето  - една възможност  “да присъствуваш на собственото си погребение”. Това е почти на ръба на безумието . Като всичко друго.
Наскоро след това той пак  дойде  -мисля , че беше  срещу четиридесетия ден след смъртта.
Освен мълчанието ,между нас се състоя приблизително следния разговор:
Той: “Наложи се да те посетя отново- работата е твърде  съществена”.
Аз : “ Не се безпокой , очаквах те. Но след като присъствувах лично на погребението ти  , у мен
останаха  доста недоизяснени  въпроси . Не съм в състояние да ги проумея.
Той: “Знам , видях те , че си там ,  и аз сам присъствувах , само че в друга форма “.
Аз : “Очевидно всичко се свежда  до формата и измерението .
Той: “ Очевидно.  Освен отделната човешка личност  има безброй много форми на съществуване .
Вселената е пренаселена – като започнеш от мислещите същества и  свършиш с последната жива клетка.  Насекомото също може да има свой свят и свои претенции. Смъртта на едни ,означава

4

живот на други . Умираш , изчезваш , но  винаги някъде и някога  има поне едно  “АЗ “ , което съществува реално и абсолютно , било то човек , птица или какавида. И геният , и примитивът имат еднакво право на  присъствие  в живота.
Само че всеки възприема  живота от различна гледна точка . Обикновено геният страда  в своето вечно търсене на истината / известна е трагедията на знаещия /,а примитивът  е непретенциозен  и обикновено – доволен от себе си.  Но всеки сам за себе си е неповторим: Сулю си е Сулю, а Пикасо-
Пикасо. С  всяка смърт формата на съществуване се променя , а животът като цяло остава.  Вероятно до следващия колапс на вселената , когато всичко се сгромолясва  в една бездънна “черна дупка”. Но вероятно има и нов цикъл , а след него – нов …Вечността – това е сериозният  въпрос.
Аз : “ Що се отнася  до съществуването,приемам това като успокоителна переспектива , макар че едва ли е все едно дали си човек или например-влечуго. “
Той: “ От твоя гледна точка е така , но от гледна точка на влечугото  -кой знае ?...
Аз : “  Вероятно си прав . Всъщност , ти искаше да ми кажеш още нещо.
Той: “ Да , по- скоро исках да те предупредя  , че те ще те обявят за луд  и ще те тикнат в психиатрията по причина , че ще можеш  да достигаш до  прозрения , които  понастоящем нямат научно обяснение, ще проникваш в много истини , които са извън пределите на техните представи  за  реалността  и недостижими за съвременното ниво на естествените науки . Те винаги се нахвърлят срещу това , което не разбират  - спомни си Сократ , Христос , Джордано  Бруно, средновековните клади на инквизицията , смъртта на  “вещиците”.  Съвременните затвори  и психиатрични клиники
не са много по- хуманни  за “рушителите на обществената хармония “.  Те стимулират наука , но затворена в рамките на канона .  Всичко останало е  “сатанинство” и се поставя извън закона.
Ще се наложи в много случаи да скриваш  способностите си . Опасно е да  се опитваш да отваряш очите  на невежата , особено , ако носи професорска титла . Вързаното куче често хапе , когато му
развързват синджира.”
Аз :” Благодаря за предупреждението . Може би трябва да свързвам посещението ти  със своите
“странности “  или “способности “,за  които загатваш. Все пак идваш от …” там”.
Той: “Може би”.
Аз  : “ Тогава ?”.
Той : “ Толкова . И сбогом …”
Това беше целият разговор . Разделихме се и повече  не се появи нито на сън , нито на яве. Понякога само един бухал  долиташе нощем на покрива и пищеше самотно.
Малко по –късно  аз постъпих в” психото.” Както вече обясних , това стана случайно – след онзи припадък – за останалото те не знаят, няма и да узнаят. Ако започна да им обяснявам кои са те  и кой съм аз , има  сериозна опасност изобщо да не излезна от тук.  Тези приятелчета никак не си поплюват, особено що се отнася за субекти , проповядващи  “извън канона” и по този начин – опасни  за обществото ,за какъвто несъмнено  ме вземат. Проблемът е как да се спася от “благоволението  им” , защото те са твърдо убедени , че всичко  каквото правят е за мое добро , т.е.-
абсолютно хуманно, а аз знам , че техните “изпитани методи  на лечение” ,могат не само да заличат това , за което ставаше въпрос по- горе , но и направо да ме превърнат в преживно животно, още повече , че онзи с дисертацията не е лишен от амбиции. Трябваше да напрягам всички сили , за да се вместя  в техните рамки на поведение, а техните рамки са общоизвестни :черното –черно, бялото –бяло , кучето лае, петелът кукурига . Обратното не е възможно , а също така  телепатията е шарлатанство ,съновиденията- шарлатанство , яновидството –шарлатанство , религиите –шарлатанство , легендите и митовете- бабини  девитини. С други думи  всичко , което е непонятно  или недоказано теоретически и практически  с формули и уравнения е шарлатанство и бабини девитини.
Известно време  успявах  криво-ляво да демонстрирам рационализъм , дори успях да постигна съгласието на лекуващия  да ми намалят електрошоковете и инжекциите , защото те вече “мното са ми помогнали”, но когато дойде онзи нещастник отново всичко се провали.
Още като се появи  и разбрах , че е обречен  -съдбата му беше съвсем определена.
Беше литератор , по-скоро начинаещ, отколкото напреднал , който търсеше тук интересни типове за своите  творчески изяви, вероятно поради констатацията ,че в лудницата има достатъчно такива , въпреки , че според мен , лудницата не е ограничена само между тези стени  , а далеч по- голяма.

5


Ползуваше се с тази привелегия  ,тъй като се падаше племенник на лекуващия, а всъщност това косвено решаваше съдбата му. Работата  е там ,  че животът му свършваше до тук.
Разбира се , той се смееше , когато се опитах да му обясня – по принцип те всички се смеят – но когато  блесне истината  е вече твърде късно .
Защото” истината “блесва само за миг – най-последния миг.
При това положение  се принудих да наруша мълчанието , въпреки предварителното ми убеждение , че  “въпросът е решен”. Надявах се на грешка в переспективата или на самоизмама. Съвсем честно , много ми се искаше  да съм се заблудил , но как ли можеше да стане това?  Никак не е невинно  занимание  да проникваш в съдбите  и да виждаш края на този или онзи. Отвратително е.
Всъщност това , което се случи, аз го “видях предварително”.
Мярна ми се за миг лицето му – то беше внезапно прозрение-нещо като мираж или светкавица в мозъка , а една звезда падаше в бездните , нечии невиждащи очи ,нечий разбит автомобил ,труп , който се търкаля по паважа.
Доведе го при мен  лекуващият и ме представи с думите:
- Ето този /ставаше въпрос за мен / е запазил до известна степен своята интелигентност  и може да ти окаже съдействие. Претендира за всезнаещ. – Интересен индивид…
Видях го в очите и го познах – същите очи , същото лице.Картината на автомобилната катастрофа оживя. Стана ми жал за него .  Беше млад човек, симпатичен , амбициозен и изведнъж- всичко свършва. През мрачината на времето , в съвсем близка переспектива , надничаше скелет .
Това ми се откри съвсем конкретно.
След като лекуващият се отдалечи , направо му казах , противно на всички правила :
- Слушайте внимателно! На връщане от тук  , не ползувайте автомобила си ! Идете си  с градския транспорт  , или най- добре останете тук известно време.
Той се очуди, после се разсмя с приятелско благоразположение.
- Не се  безспокойте !  Впрочем, как се чувствувате тук , обстановката не ви ли потиска?
Щях да падна . “ Боже, той се е загрижил за мен ! Не е разбрал нищо . И няма никакъв изход.”
Казах му :
- Не мога да ви обясня всичко , но мисля , че сте в опасност . Сбогом…
Побързах да се прибера в стаята , защото в главата ми внезапно затрещяха светкавици ; чувах думите му през бездните – той настояваше да остана , за да продължим разговора – но те странно  се смесваха с хриповете на агонизиращия . Нещо се отдалечаваше и гаснеше.
После се спусна мрак и не зная колко време е продължил този мрак. Понякога усещах тежест , сякаш някой е седнал на гърдите ми . Когато дойдох на себе си или малко преди това , зърнах за миг дребно  дяволче , което скочи и се шмугна под леглото ; отвън остана само опашката – дълга и гладка като на понтер.
В стаята беше лекуващият и ме наблюдаваше през очилата  си.
Постепенно всичко се възстанови : болничната стая , мебелите , леглото , тялото ми –проснато надлъж върху завивките , тишината – стаена в ъглите  и тъга- една вледеняваща тъга.
Докторът пристъпи напред. Имаше черна панделка на ревера.
- По добре ли си вече ?
Успях да кимна утвърдително.
Той замълча ,разбирайки , че ме интересува въпросът с черната панделка , после се запъти навън , но на вратата  внезапно се обърна.
- Слушай , от къде си знаел за случая с автомобила ? Той ми разказа…
Аз не отговорих . Едва ли можеше да се даде приемливо обяснение.
Той промърмори:
- Хм- глупости!
После бутна вратата и излезе. След малко дойдоха за поредния електрошок.
Откровено казано ,за мен също всичко  това беше  достатъчно нелепо. Сякаш нещо във вселената се преобръщаше и събитията протичаха в обратен ред. Отначало идваше резултатът , после постепенно се появяваше и първопричината. Отначало и после , после и преди- всичко беше съвсем неопределено и относително . Тези мигове  се трупаха и прииждаха все повече насам : познати и

6

непознати лица , откъслеци от събития- минали и предстоящи ; нещо идваше и нещо си отиваше ; агония и  свежи цветя , каменна  пустиня на Де Кирико  и трясък на минаващ автобус .
Съдба – отпечатана на дъното на една чаша…
Споменаваше се за меланхолната фаза в  болестния процес. До слуха ми достигаха  няколко пъти подобни реплики  и знаех какво означава , но ми беше все едно.  Грешките в диагнозата не са от вчера , за да се считат за нещо необичайно. Според мен , по скоро бях изтощен – буквално изстискан и обезсилен , но това едва ли се дължеше на нещо друго , освен на лекарствата за успокояване , с  които ме тъпчеха  и , които вероятно прекалено много ме бяха “успокоили”.
Констатирах и едно друго състояние:
Около мен постоянно “щъкаха “ чужди мисли и недомлъвки, които отначало възприемах  с интерес ,  а после – с непреодолима апатия. В миг на прояснение те ставаха особено  настойчиви – сякаш шум от листа и капчуци – и се тълпяха безразборно в съзнанието ми .
Обикновено  те изразяваха досада , понякога презрение и негодуване – негодуване от мен , от себе си , от всички. Санитарката , която се грижеше за хигиената намусено влачеше метлата :
“ Защо  трябва да им чистя пак? Какво ли разбират тези луди!”
Сестрата с ярко начервените  устни и инжекциите режеше изкъсо :
“ Този пак се е събудил . Ще му бутна по- голяма доза , за да кротува по- дълго.”
Лекуващият , който минаваше  сутрин на визитация , се задъхваше от собствените си проблеми:
“  Аз се оказах прав. Онзи кретен Байрактаров  ще присъствува на  “защитата “ и вероятно  ще се опита да ме препъне , ако не му бутна рушвет. Мръсни мафиоти!”
И  добавяше мимоходом към мен :
- По- добре се чувствуваш след последния сеанс нали ? Да , да – явно си по- добре.
Младичката ординаторка , която се отбиваше понякога , вероятно поради  възникналите напоследък
семейни проблеми  с алкохолизирания съпруг ,въздишаше неспокойно:
“ Симпатичен и интелигентен , но с тази диагноза не става за любов . Жалко “ ..
Веднъж се пошегувах :
- Наистина жалко ! Ако не беше толкова неприятна диагнозата , бих се отзовал.
 Тя направо се втрещи и без да каже нито дума , заднишком се измъкна навън. Някъде далеч по коридорите  ,между нестихващите брътвежи долетя приглушеното :
“ Чул е. Май нещо съм издрънкала  на глас”.
После съвсем отдалеч : “Хм – чиста случайност”.
Откритието , че чувам мислите им  не ме изненада особено, сякаш бе нормално явление , с което
съм  живял откакто се помня. Струваше ми се , че отдавна е  съществувало нещо подобно , а сега само е станало по- конкретно, може би поради болничната обстановка и самотата , а може би преди просто не съм го забелязвал. Случвало ми се е понякога ,вървейки по улицата , внезапно да се сетя за някого – било то стар познат или приятел  и изведнъж той се появява  иззад ъгъла на страничната пресечка , така  че е недопустимо да се твърди , че съм го мярнал с периферното зрение . Обикновено стените са непроницаеми –кой знае…
Още по- натрапчиво се набиват музикалните ситуации. Някаква популярна мелодия прозвучава  в мозъка  ти и в следващия миг чуваш,че стоящият до тебе започва да си я тананика.Случайно ли ?
Кой знае – май множко станаха тези случайности .
Но когато вече съвсем съзнателно експериментираш , не се получава нищо.  Следователно съзнанието е изключващ момент и именно този изключващ момент  е завесата ,прикриваща  чуждата тайна  и тайната на съдбите.
По някакъв необясним начин , аз  сполучих да  надникна зад тази завеса . Получи се така , че при мен изключващият момент  вече не съществува или е твърде слаб. С други думи попаднах в един  странен свят ,където чуждите тайни пъплят  около мен  и заедно с тяхното пълзящо присъствие , сякаш долавях  миризмата на леш. Обикновенно са неприятни , а понякога – твърде гадни , вонята им  се  носи далеч  и никакви парфюмни декларации не са в състояние да я отстранят.
Трябва да обясня предварително , че това не е страната  на вълшебствата от приказките. Тук няма омагьосани красавици , които чакат  своя принц. Тук се плаща тежък данък и аз вече го плащам – факта , че ме натикаха  в психиатрията с една  не твърде невинна диагноза  и ме тъпчат с разни боклуци  и другия -още по- тъжен факт, че и до днес се лутам из тази мрачина , понякога правейки неимоверни усилия да разгранича реалността от халюцинацията.
7

Реалността, това е аксиома- можеш с ръка да пипнеш , да поместиш  и , ако се наложи да съставиш цяла теория , доказвайки примерно , че колелото е  кръгло , а не –ръбесто, докато халюцинацията обикновено се съпровожда от диагноза; две мнения няма – държат здраво и освен това …Освен това “зад  завесата  тичат призраци”. Ето , че стигнах до самия възел.
Естествено , налага се обяснение. Съсем не твърдя , че се касае само за призраци и привидения на  умрели . Разнообразието е твърде голямо. Обикновено те са примитиви- голи души на голи примитиви или обратното . Едни са преминали  през житието , оставяйки своите скелети в пръстта ,
 а  други тепърва ще преминат /все още неродени / , ако имат шанс ,разбира се  , тъй като общо взето шансът е едно към безкрайност  или почти нулев.Сякаш  вечността е събрана в един миг ,  а животът- малък случаен инцидент  в паузата между зачатието и смъртта. Общо взето , всичко ми напомня  огромен и пуст пейзаж на Ив Танги  със странни гърчещи се форми  и пъплещи насам – натам примитиви от  миналото и бъдещето.
Примитивът, това са “седемте грама “, които изчезват от теглото с всяка смърт.С приключването на агонията , везната се наклонява в обратна посока . Нещо е изчезнало , но какво ?
Между другото , аз ги познавам добре . Обикновено се крият из дупките  и понякога се появяват нощем на сън или на яве, носейки със себе си диагноза или призовка. Може да бъде джудже , свиня , брадат турчин  или нищо.  По време на спиритичен сеанс той мести ключа . Виждал съм го как танцува по масата и се плези на присъствуващите. В полунощ вратата се отваря  тихо , после се затваря , някой се движи  безшумно из стаята , после сяда на стола до прозореца и мълчи, а може да се приближи и да седне на гърдите ти . Междувременно ти си прикован към леглото и всякакви усилия да скъсаш веригите са напразни . Разбира се, това е кошмар , който изчезва със събуждането,
Обикновено казват : “Няма нищо “. Но може и да има.
Според мен , дължи се на примитива , чиито досадни посещения имат своите последици. Примитивът бърза да се скрие , ако го подгониш , но опашката му остава да  се показва иззад завесата  и аз я забелязвам . Това е моето “завидно “ качество  . Те никога не могат да скрият опашките си достатъчно добре от мен  и аз се забавлявам , като ги настъпвам . Настъпаният примитив квичи като прасе  и цялото пространство се оглася от това квичене , сякаш светът се е превърнал в огромен свинарник , чунким пък не е.  В мрачината прелитат прилепи  и някакви комвулсиращи същества – амеби или плазмодии-  на фона на ниския хоризонт. По стената изпълзява насекомото на Франц  Кафка , оставяйки своята воняща диря.
Примитивът може да се загнезди навсякъде : в плътта на красива жена  и да те накара да хвърлиш всичките си пари за тоя  , дето клати клоните.  Много често свива гнездо в душата на  ревнивец – предпочита дребната душа на затлъстял чиновник, чиято застаряваща съпруга ходи често на фризьор или шивач. Виждал съм го да се усмихва  от бутилката с алкохол  или да наднича в очите на мамеща самка – толкова пленителна е песента на сирените , раят е съвсем близо  - ах недей!…
Примитивът може да се представи , също така , за мъдър политик , да държи пламенни речи , да се маскира с униформата на наперен генерал от системата на ракетноядрените войски, да държи пръста си на пулта за изстрелване. Общо взето примитивът се чувствува най- добре в примитивните души – някак много сполучливо си пасват. Само опашката остава да се влачи отзад  зад генералската фасада  или зад попското расо , но това никой не забелязва .
Някои примитиви имат и рога  - извити и тежки като на стар пръч  или огромни и разклонени като на хлопатар. Обикновено те се  въплъщават  у съпрузите с по- дебели глави  , които  ,разбира се , не подозират наличието на  подобно украшение , за разлика от жените им , които го подозират.
Примитивът, който се навърта около мен  не се различава особено от другите – също такъв нахалник и простак. Отдавна подозирах присъствието му – много преди окончателната диагноза –
Той е идвал при мен  въплътен  в усмихваща се самка  с дълги  коси и  дълги бедра    и е лягал    в леглото ми  , пили сме на една маса в кръчмата  и сме флиртували  , ругали сме се  и сме се обяснявали в любов , мразел съм го  и съм му вярвал , бил ми е и любовница , и приятел, и безразличен , но тогава не го познавах добре и не знаех целта му , а сега я зная – от запретнатия минижуп на самката провисна опашка.  Неговите трикове ми са съвсем ясни . Много му се иска да се лепне за мен  и да ме превърне в нещо като онзи затлъстял чиновник  с плешива кратуна , който трупа пари за “черни дни” и дебне зад ъглите съсухрената си съпруга  да не би случайно да си намери любовник. Те винаги търсят да се лепнат за някого и обикновено успяват . Много малко са

8

ненамърсените души.  Донорът не подозира присъствието му  и само когато умира , сред пихтията от  гърчещи се плазмодии  зад” повдигнатата завеса “ онзи му се  хили   и му плюе в сурата , за да му припомни някоя неизкупена мерзост.
Те са много – ужасяващо много.  Около себе си  чувам едно непрекъснато блъскане и грухтене .
Това са донорите , заедно със своите примитиви  в едно щастливо съжителство- бълбукане на сит стомах , лек гъдел от съвокупления , розова плът в розови дантели , фонтан от сироп и малиби  и на повърхността на пихтията изскачат мехурчета.
Започнах да понасям все по- мъчително това лепнещо присъствие. В отчаянието си  търсех нещо чисто. Знаех , че такава душа съществува – понякога в бездните проблясваше лъч - и исках да я открия , но беше трудно.  Изискваше много усилия сред потока от брътвежи  и всевъзможни  мръсотии  да доловя призива , който долиташе от далеч през епохи и пространства. За нейното съществуване се досещах отдавна – идвала е и на сън при мен , и през полъха на вятъра , и с песента на птица , и в акордите на пиано.Разбира се – няма защо да крия- това беше жена.
Не съм я виждал , но зная от сънищата и от едно особено предчувствие ,че това е най красивата жена   на света..  Имам достатъчно съображения да твърдя това  и ще се опитам да го докажа, напук на всички “красавици” които пълнят баровете  и модните къщи – маниерни и суетни -
демонстрирайки своите прелести с една съвсем недвусмислена цел – по изгодно да се пласират.
Вероятно ще кажат :”Халюцинации на щур човек- историята е пределно ясна “. Аз за това не споделих с никого – все едно, няма да повярват , а опасността да увеличат дозите не подлежи на обсъждане.  Предпочитах да зная сам за нея , а освен това не исках да се лишавам от подобно преживяване , дори и ако беше само сън , в което  обаче доста се съмнявам .  Смея да твърдя , че историята на  Пушкиновия  “Беден рицар” , който се влюбил в собствената си мечта  и впоследствие умрял от любов , съществено се различава от този случай.  Първо:съвсем нямам намерение да умирам от любов  и второ : онова е само поезия – една красива и тъжна лудост , а тук нещата опират по- скоро  до естествените науки , в чиято компетентност на съвременно равнище ,както вече споменах , не винаги съм абсолютно сигурен.  Струва ми се , че много често хипотезите се представят като обосновани теории , защото някак си пасват с установените тенденции, докато конкретни явления в природата и психиката , забелязани от много “ очевидци и потърпевши” се
отхвърлят почти винаги като необосновани , защото не се  намира обяснение , съответствуващо на традиционните  концепции. Остава  да се уточни  още веднъж  какво  куца-очевидците  или концепциите.
Трябва да поясня , че съвсем нямам намерение да се нагърбвам с подобна задача . Не бих могъл да дам нито едно приемливо обяснение на това , което ми се е случило или продължава да ми се случва, но обяснения не ми и трябват.
Правил съм и най- различни експерименти.: Неудобно ми е да споменавам  колко пъти съм карал ординаторката да се препъва по коридора  само с едно усилие на волята.  Това беше просто нелепа прищявка. Разбира се , тя нищо не можеше да разбере , но аз мярнах там един дребен примитив , който изскочи от ъглите и се шмугна  в краката и. Не съм бил особено доволен от подобни  изяви,
защото това ставаше за сметка на нещо друго .
Понякога , ако поискам , полюлеят се залюлява  - там на шнура се е увесил примитив , стенният часовник спира за няколко секунди – примитивът е притиснал стрелките , вратата сама се отваря и затваря – примитивът  се е покачил на бравата. Искам столът да танцува  - следва усилие на волята и столът започва да подскача на четирите си крака. Искам масата да се вдигне във въздуха  и тя бавно се понася нагоре , шкафчето хлопва и  от вътре изскача примитив. Не съм пробвал да променя курса на самолет или кораб – би било  твърде много.
Жените също така не ме вълнуват особено . Надничайки в душите им , често виждам там спотаен примитив.
На всички тези събития , естествено , присъствувам само аз. Не мога да се доверя на когото и да било- те не вярват и  скептицизмът им блокира всякаква изява. Това е особеност на психиката .
Примерно-един професор по физика не би могъл , въпреки познанията си , да забележи нищо , освен в мига на предсмъртна агония , когато завесата се  повдига и там – зад кулисите зейва друго измерение. Тази идея ми напомня за чудовищното превъплъщение на  Грегор Замза – човек  и изведнъж – насекомо…

9

Впрочем , агонията ми е познато състояние. Надничал съм в душата на агонизиращ и нееднократно съм умирал  с чужда смърт.Освен терзанията на скапващата се плът и последните комвулсии на сърцето , там цари една ужасяваща пустош – предчувствието , че остатъка от вечността трябва да се извърви самотно.Такава  непреодолима самотност не съществува дори и в меланхолната фаза.
Отчаянието е пълно – зная го от опит. Аз бях и Пеньо Пенев  със своята абсурдна мечта и таблетките – носещи смърт  и Фриц Цорн , който агонизирайки , изсипваше последните проклятия  на своя ужасяващ роман.
Бях птица , бях и паяк. Бях и палач , и жертва . Бях и в триумфа , бях и в разрухата , но триумфът винаги се оказваше инцидент , а разрухата –съдба.
Когато наблюдаваш чуждото нещастие :било то агресия на нещастния случай , тежко нараняване , слепота  или смърт , обикновено си мислиш : “Това не се отнася до мен”.
Но много бързо  отхвърляш допускането , че може да се отнася именно за теб и че е възможно да наблюдаваш  собствената си агония – въпрос само на време. Тази переспектива не е от най- обнадеждаващите , но затова пък – от най- сигурните.
Странният дует- палач- жертва  е също по своему интересен. По принцип, те коренно се различават , но това е само привидно. “Отвъд завесата “ролите се разменят многократно, само че в друго измерение.  Виждал съм бившият касапин  в една от следващите си форми на съществуване  как послушно престъпя към кланницата , влачейки тромавото си туловище на охранено говедо , за да бъде умъртвено по същия начин , както той е умъртвявал  Раждането и смъртта определят битието и небитието . С всяко преминаване от една форма в друга , ролите се преразпределят  и понякога , и като по правило  насилникът преживява съдбата на собствената си жертва в някои от стадиите на комплекса – безкрайност- вечност. Недопустимо е жертвите на газовите камери да са все едни и същи. Недопустимо е жертвите на  престъпления да са все едни и същи.
Когато врачката  се вглежда в съдбата на своя клиент , на дъното на чашата се вижда  част от миналото и част от бъдещето , понякога от раждането до смъртта , а оттатък  е плътна завеса, зад която не може да се проникне. Тази завеса има физически аналог – бариерата на Шварцшилд , зад която както материята , така и целия комплекс –пространство-време – е смачкан в един чудовищен колапс и преобърнат наопаки. Всъщност, тази завеса е поставена  “от някой “ /кой ли е той?/, вероятно като предпазна мярка , за да не се стряскат  хората  от гротексните форми на своето собствено превъплъщение. Едва ли има такъв , който не би изпитал ужас и погнуса , научавайки , че следващата форма на съществуване , след умирането на тялото и съзнанието , в която може би ще се вгради е червей , а още по- следващата- крокодил и т.н. , и все така , поради простата причина  ,че на тази планета , на тази вселена  живеят не само хора и  не само авторитети.  Ами “ оттатък “?
Надничайки зад завесата съм проследил  много фази на превъплъщения : Човек- куче,  човек- паяк,
гений- олигофрен, прелъстител- рогоносец, кралица- проститутка , прокурор- джебчия …
Комбинациите са  всевъзможни и напълно произволни . Не съществуват никакви правила , освен –може би – само правилото на възмездието.
Успял съм да надникна и в собствената си съдба . Появите в живота на моето” АЗ”- човешко или нечовешко  се губят в миналото и бъдещето , приемайки всевъзможни форми  от почти всички фази на метаморфозата  и еволюцията на природата  само че това не става последователно и планомерно , като в някой учебник по естествознание , а в съвсем произволни деформации на времето.
Някога като дете пребих една скитаща котка , но сега знам – споменът внезапно оживя и прозрях
съвсем ясно , открехвайки завесата , че една от формите на моята поява в живота ще бъде  точно тази котка /тук понятията минало и бъдеще загубват своя смисъл, поради деформацията/. Получава се  необясним парадокс: Аз- човекът убива  аз- котката  или аз – котката умира от ръката на аз –човека , като отдалечеността на събитията - живот и смърт – колабира във времето и те се подреждат в реалния свят  в установен порядък , давайки възможност за изява на едната  и на другата форма : АЗ, за да живея  и АЗ, за да умра или обратното.
Няма да се очудя никак , ако  в личността на някой от пациентите  на клиниката открия  едно от многобройните превъплъщения – да кажем – на Нерон  или Калигула. Кой може да обясни  какво кара много душевно болни  да повярват на фикс-идеята : “Аз съм Наполеон” или “Аз съм някой си”.
Обикновено те го обясняват с разрушаване на ганглийни клетки в мозъка , с появяване на особени огнища на особена  възбуда , които  действуват на някои центрове , а подтискат други и т.н.-

10


механичните  дефекти в общи линии са уточнени , но от къде изниква  тук Наполеон и защо пък точно той? Разбира се, във вички случаи заблудата е на лице – спор няма – и все пак , надничайки зад завесата на съдбите , понякога откривам такива невероятни ситуации, че съм склонен да коригирам представите си за много неща.
Често стигам до там, че започвам да завиждам на простолюдието. Те са толкова блажени в своята ограниченост , че ми се приисква да отида в кръчмата , да седна на масата в компанията на някой докер от борсата  и да се напия като хората , разрешавайки наведнъж всичките си проблеми.
Може да ви се струва смешно , но тази шумотевица  понякога ме влудява.  Отначало способността да чувам мислите на околните  ми беше интересна  , но после  стана непоносимо.  Те непрекъснато пъплят в главата ми като досадни влечуги , още повече , че много от тях не са достойни дори за влечугите.Промъкват се от близо и далеч в един непрекъснат хаос , от който не мога да се освободя:
Престъпници , доносници , сексуални психопати- всеки в своята област. Бих могъл да откривам и престъпления ,  но това едва ли би помогнало за тяхното предотвратяване – означава да се променят много съдби , а то е недопустимо.
При тези условия едва успявах  с голямо усилие  да не  Я загубя  в бездните.  Става въпрос за     жената , за която вече споменах. Тази тема не е нито нова , нито особено оригинална: Мъж и жена – едно обединение на противоположностите, върху което се крепи живота – всичко , което се ражда , за да умре  и което умира , за да се роди.: човек и насекомо , птица или риба .Споменавайки за нея , аз нямам предвид подобни ситуации . Любов , пол , секс , раждане , смърт и всичко останало  , и изобщо нашата връзка , ако съществува такава , бе почти на границата на абсурда. Знаех само , че тя е някъде и някога , но къде и кога ? Това ми стана относително ясно в една ужасна нощ , в която установих , че съм смазващо самотен . Впрочем , аз знаех това много  по- отдавна , но  тази нощ го почувствувах с особена яснота  и с една почти непрекъсната комвулсия на сърцето , може би поради обстоятелството ,  че случайно бяха пропуснали  да ми  набутат поредната доза таблетки за успокояване . Аз я виках при себе си ,опитвах се да я различа  и отделя от бушуващия хаос – това беше едно непрекъснато усилие , защото нейните призиви едва достигаха до мен  през бездните;
Понякога  почти я загубвах , после отново я откривах , и пак ,  и отново…
В края на краищата тя дойде . Това беше най -значителното събитие в живота ми . Имах чувството , че дойде направо от звездите  заедно със светлината и звездния прах. Няма да обяснявам колко беше красива – това не може да се обясни. Оказа се , че е точно такава , каквато я виждах в сънищата си .
 Не можеше да бъде нещо по- ралично – в това отношение е невъзможно да се заблудя.
В този миг съдбата на  Пушкиновия рицар ми стана съвсем понятна ; имах чувството , че се отнася най-вече за мен , че целия си път съм извървял , за да достигна  до тази минута. Всички останали събития и спомени  избледняха ,изчезнаха някъде в периферията ; угаснаха и се стопиха горчилките
и  вселената  съществуваше само заради нея – едно единствено присъствие , което съм жадувал  в безсънните си нощи.  Съмненията оставаха назад ; аз ги избутвах нарочно в периферията , защото  е невъзможно  вечно да се съмняваш , защото  най- после трябва да има нещо, за което да се уловиш- било то греда или сламка , а освен това тези мигове са ужасно скъпи –една глътка въздух за удавника , звезда в сънищата на слепеца.
- Коя си ?-  казах аз като замаян .
Тя се усмихна и докосна ръката ми , сякаш , за да ме успокои , но от внезапно пробудената  болка – отвътре нещо  глождеше усърдно – прескочи абсурдната идея , че това е самата” Афродита “ , защото не можех да си спомня от къде ми е толкова позната : очите , косите , устните – кога и къде- всичко беше като на яве. Една хубава картина или хубава музика, заедно с неизбежно нахлулата тъга  и става ясно ,  че това е тъга по недостижимото , копнеж по красотата , която не може да се докосне и притежава, която е безкрайно далеч и безкрайно високо от всякакви претенции; понякога минава покрай теб , оставя следа в душата и  заминава безвъзвратно.
- Коя си ? – повторих аз своя безсмислен въпрос.
Тя продължаваше да се усмихва ,но в усмивката и забелязах същата тъга , която притискаше сърцето ми – нещо там гаснеше.
- Според легендата , Афродита изскочила от морската пяна – произнесе тя тихо – може би това е било раждането на една мечта.

11


Гласът и също ми се стори познат . Сигурен съм , че  това е бил “гласът на Афродита “; едва ли някой може да го оспорва. И в “Четвъртата “ на Бетовен  и в картините на Модилиани , това си личи от пръв поглед . Може би те също са били наясно по въпроса , а що се отнася до мен , аз имах възможността да  го проуча   отблизо.
- Дълго те чаках – продължих аз.
- Дълго те търсех – отговори тя.
Имах чувството , че всичко зная за нея  и , че тя знае всичко за мен. Като че ли цял живот сме били все заедно  и между нас никога не е имало тайни. Разбирахме се от половин дума . Разговорът протичаше съвсем лаконично и с всяка реплика  болката от предчувствието за непредотвратимото
нарастваше..
- Ти идваш от бъдещето.
- По- скоро то нищото , тъй като  там вече няма нищо .
- Защото човечеството се самоизтребва – прибавих аз и от това фатално прозрение не ми стана нито  по- зле , нито  по- добре. Рано или късно щеше  да се случи. Програмирано е.
- Аз съм последен представител на  “Хомо-сапиенс”- последен от всички последни. Бях далеч от планетата , когато избухна войната , поради което  смъртта ме отбегна , но това е по- лошо.
- Да можеше да останеш тук - отстоявах аз своята първоначална идея , въпреки безсмислието на подобно предложение.Мисълта за предстоящата раздяла ме влудяваше. Не смеех да я прегърна , защото се опасявах  да не окрия внезапно , че всъщност няма какво да прегръщам , а това никак не е без значение ,повярвайте!
- Да остана , но как – през сълзи продума тя. Това би променило много съдби и би объркало порядъка на събитията , което е невъзможно. Освен това съдбата ми на последен представител  е окончателно решена  и този факт не може да бъде заличен  в материалния свят.
- Не бих понесъл  загубата .
- Аз – също , но е неизбежно.
Постепенно между нас , освен болката от предстоящата раздяла , се установи пълно разбиране.
Получи се нещо като обмен на имформация , по която всъщност бяхме предварително наясно.
Това ,което бях предчувствувал  в по- точна или по- неопределена форма , тя го потвърждаваше  почти без изменение.
- Ако се срещнем  някога и някъде в друго измерение?
- Това би могло да стане след смъртта .
- Вероятно –в друга форма.
- Несъмнено – нали съм последната  “хомо сапиенс”.
- Според изследванията , най – издържливи на радиацията  са скорпионите и костенурките.
- Това е добра переспектива . Може би като костенурки  ще имаме по- голям шанс.
- Виждам планетата покрита  с костенурки , скорпиони и други разни членестоноги .
-  Виждам и нас- двамата в едно щастливо съжителство. Каква прекрасна костенурска планета!
- Ще те обичам дори и тогава. За мен ти ще си останеш “Афродита”.
- Една мечта от морска пяна – Афродита в ролята на костенурка…Чудесна идея . Но времето изтече . Довиждане  до новата ни среща.
- Ще ми липсваш .Много ще ми липсваш…
Тогава тя отново ме докосна и  тогава разбрах , че докосването   е съвсем като истинско , само че много боли сърцето и тази болка постепенно нараства и се впива;после настъпи едно пробуждане, което бих искал да не настъпва , защото разбирах все по- определено , че мечтата по недостижимото ме е отровила  и че ще търся този образ до последните си дни , с надеждата , че те няма да са много , защото не може да се живее с такава отрова и никак не може да се живее без нея .
Утрото не ми донесе нищо , както и следващото.

           
             Р.С.Радев                 








Неактивен Gentiana

  • Модератор
  • Мъдрец
  • *****
  • Публикации: 13738
  • Пол: Жена
  • VULNERANT OMNES, ULTIMA NECAT!
    • Нежност На Неверница
Re: Casus irreducibilis
« Отговор #1 -: Септември 17, 2006, 03:49:52 am »
не съм очаквал , че заради щуротията на главата толкова много страда задникът

ей това, Ради, е велико прозрение  [lol] [lol] [lol]
 [inlovee]
,
будто руки твои – это стены,
За которыми мне никогда ничего не грозит.
 Я оттаю тогда, и тревога уйдет постепенно,
 Как от нас уезжают ненужные больше такси.

Неактивен EvIcHkA

  • Експерт
  • *****
  • Публикации: 736
  • Пол: Жена
  • ﮩ Rain of feelings... ﮩ
Re: Casus irreducibilis
« Отговор #2 -: Септември 17, 2006, 05:03:35 am »
Поздрави, rado ! [cvetee]  [heart__]

Вяра. Мечти. Надявам се. Чужда. Отлитам. Отдалечавам се. Без крила...

Неактивен Tramel

  • Експерт
  • *****
  • Публикации: 680
  • Пол: Жена
  • Обичана и отричана
Re: Casus irreducibilis
« Отговор #3 -: Септември 17, 2006, 13:22:15 pm »
- Дълго те чаках – продължих аз.
- Дълго те търсех – отговори тя.


Утрото не ми донесе нищо , както и следващото.

Просто два фрагмента, които породиха в мен много смесени чувства.
Браво!

Неактивен `Fallen_Angel`

  • Master of disaster
  • *******
  • Публикации: 3731
  • Пол: Жена
  • Докато адът замръзне...
Re: Casus irreducibilis
« Отговор #4 -: Септември 17, 2006, 14:40:36 pm »
Остави ме с вкус на тъга ... и копнеж по неизживяното минало и бъдеще .. едно търсене .. .
Ако ще се давиш, не се мъчи в плитка вода.[/center]

Неактивен rado

  • Master
  • ******
  • Публикации: 1273
Re: Casus irreducibilis
« Отговор #5 -: Септември 17, 2006, 19:10:21 pm »
не съм очаквал , че заради щуротията на главата толкова много страда задникът

ей това, Ради, е велико прозрение  [lol] [lol] [lol]
 [inlovee]
Много прозрения има , но едва ли са толкова велики. Благодаря ти.

Неактивен rado

  • Master
  • ******
  • Публикации: 1273
Re: Casus irreducibilis
« Отговор #6 -: Септември 17, 2006, 19:12:14 pm »
Поздрави, rado ! [cvetee]  [heart__]
:)Желая ти щастие , защото трудно се намира. [heart__]

Неактивен rado

  • Master
  • ******
  • Публикации: 1273
Re: Casus irreducibilis
« Отговор #7 -: Септември 17, 2006, 19:15:51 pm »
- Дълго те чаках – продължих аз.
- Дълго те търсех – отговори тя.


Утрото не ми донесе нищо , както и следващото.

Просто два фрагмента, които породиха в мен много смесени чувства.
Браво!

:)Определено  съм нагазил в една територия , където трудно се намира ориентир.
Благодаря за  подкрепата. [heart__]

Неактивен rado

  • Master
  • ******
  • Публикации: 1273
Re: Casus irreducibilis
« Отговор #8 -: Септември 17, 2006, 19:34:31 pm »
Остави ме с вкус на тъга ... и копнеж по неизживяното минало и бъдеще .. едно търсене .. .
Ангелче мило, ти се появяваш винаги и навсякъде. Вярно е , че вечно търсим някакво щастие и когато го намерим  се оказва , че не е същото. А понякога напълно  се разминаваме с него. Пожелавам ти да не се разминеш.  [heart__]

Неактивен `Fallen_Angel`

  • Master of disaster
  • *******
  • Публикации: 3731
  • Пол: Жена
  • Докато адът замръзне...
Re: Casus irreducibilis
« Отговор #9 -: Септември 17, 2006, 19:38:29 pm »
Съжалявам  [shame]
Не исках да съм такова досадно ангелче  [shame]


А понякога намираме щастието и го пускаме да си отиде ... защото така трябва .. както си описал ти .. :p


Както и да е, спирам да досаждам   [shame]
Ако ще се давиш, не се мъчи в плитка вода.[/center]

Неактивен rado

  • Master
  • ******
  • Публикации: 1273
Re: Casus irreducibilis
« Отговор #10 -: Септември 17, 2006, 19:39:04 pm »
не съм очаквал , че заради щуротията на главата толкова много страда задникът

ей това, Ради, е велико прозрение  [lol] [lol] [lol]
 [inlovee]
Понеже често се щурам между хумора и безумствата ,не зная кое е за предпочитане тук. Ти как мислиш? [heart__]

Неактивен rado

  • Master
  • ******
  • Публикации: 1273
Re: Casus irreducibilis
« Отговор #11 -: Септември 17, 2006, 19:52:27 pm »
Съжалявам  [shame]
Не исках да съм такова досадно ангелче  [shame]


А понякога намираме щастието и го пускаме да си отиде ... защото така трябва .. както си описал ти .. :p


Както и да е, спирам да досаждам   [shame]

Хич не го разбирай така ! Напротив - ти много ме радваш  с появите си [inlovee]

Неактивен Gentiana

  • Модератор
  • Мъдрец
  • *****
  • Публикации: 13738
  • Пол: Жена
  • VULNERANT OMNES, ULTIMA NECAT!
    • Нежност На Неверница
Re: Casus irreducibilis
« Отговор #12 -: Септември 17, 2006, 20:07:15 pm »
не съм очаквал , че заради щуротията на главата толкова много страда задникът

ей това, Ради, е велико прозрение  [lol] [lol] [lol]
 [inlovee]
Понеже често се щурам между хумора и безумствата ,не зная кое е за предпочитане тук. Ти как мислиш? [heart__]
Това, което пишеш е интригуващо, харесва се, така че пиши за всичко, което ти хрумне. :)
Можеш го  [heart__]
Четат те  :)
,
будто руки твои – это стены,
За которыми мне никогда ничего не грозит.
 Я оттаю тогда, и тревога уйдет постепенно,
 Как от нас уезжают ненужные больше такси.