...От болката предишна тя е преболяла...

[ivalenny]

Не е ли истина туй,че те обичам,
не съм ли се доказала с годините пред теб.
Дори и днес в молитвите си кротко сричам,
дума по дума да вярваш в мен и аз съм човек.

Нима след толкова години се съмняваш,
че може с някой друг "герой" да те заменя.
Думите ти като камък в сърцето ми оставяш,
тежи ми от съмнения и душата птица осиротя...

Случи се,изневерих веднъж,а после се разкаях
за грешките и болката-аз исках ти да ми простиш.
Съжалявах горчиво,че "той" света ми омая,
молех те и исках при тебе  да ме задържиш.

И ти прости ми,забрави всичко в миг,
аз знам,че много силно ме обичаш.
Защо сега във теб напира минал вик,
пораждат се нови съмнения,защо се заричаш?

Не спирай да вярваш във мен и в нас,
има бъдеще не се съмнявай,че отново бих те предала.
"Обичам те,чуваш ли с теб съм" изричам на глас,
остави я раната от болката предишна-тя е преболяла...