Скитница ли съм?
Без дом бродеща по широкия свят,
мястото си да намеря аз не мога.
И сякаш живота ми е вече стих изпят,
вървя май по старите пътеки чак до изнемога.
Скитница ли съм?
Обичана, мразена, проклината бях,
цигански табор е душата ми цяла
и сто живота аз до днес живях,
ето идва пак време за раздяла.
Скитница ли съм?
В уличен пес съзнанието се превърна,
скитам, търся подслон за през нощта
и назад изгубеното не мога да върна,
а носталгия е дума за мен непозната.
Скитница ли съм?
Толкова пламтящи сърца завладях,
толкова желания и мечти разруших,
ледена кралица - за миг дори не спрях
и всяко ново чувство в мене потуших.
Скитница ли съм?
Да, такава съм, не се съмнявай.
Бягай далече преди и тебе да стигна,
на душата ми - скитница, не се предавай,
че целите жестоки, сили нямам
отново да постигна...
