Попитай вятъра

Started by Gentiana, September 30, 2006, 13:15:26 PM

Previous topic - Next topic

0 Members and 1 Guest are viewing this topic.

Gentiana

Сърце,
изпратено по вятъра,
дали до тебе
ще достигне в този час?!
Ще седна на перваза,
недочакала,
да ме целунеш...
Да ни има - НАС...
И в чистото стъкло
на блед прозорец,
със пръсти ще рисувам
арабеск.
В преплетените символи
на стара страст-
енигма...
Заклинание...
Гротеск...
Сърце,
изпратено по вятъра...
То не е моето.
В мен моето мълчи.
Сърдито, уморено
и разплакано,
обръща гръб.
Ех, пак
ще ме забравиш ти,
улисан в хилядите
грижи пеперудени,
в усмивки чужди,
в чужди правила.
И стреснат в някой миг,
от болка в лявото,
навярно ще си кажеш -
ами... Тя?
Къде е нежната ми
сянка теменужена?
Защо мълчи
душата на дете?!...
Въпроси, разпилели се
от вятъра...
И спомен за изпратено сърце.






,
будто руки твои – это стены,
За которыми мне никогда ничего не грозит.
 Я оттаю тогда, и тревога уйдет постепенно,
 Как от нас уезжают ненужные больше такси.

^_Sevi_^

Много е хубаво  [bravisimo]
Един ден любовта пита приятелството "Защо те има теб след като аз съществувам[?]" , а прятелството отговаря "За да донеса усмивка там където ти остави сълзи!!"

Gentiana

,
будто руки твои – это стены,
За которыми мне никогда ничего не грозит.
 Я оттаю тогда, и тревога уйдет постепенно,
 Как от нас уезжают ненужные больше такси.

Афродита

Красиво е !!!...

Определено умееш да оставаш следи в спомените на хората ! ...

Оставаш в сърцата им !


[cvetee] [inloveee] [cvetee]

:kissoflove: :kissoflove: :kissoflove:

[gu6] [gu6] [gu6]
Душата ти е моя цветна дреха.
Минзухар, усмихващ пролетта

от днес ще бъда, съм. А Ти полека
по вятъра ме намери. Сега...

Ухая на любов от цяла вечност.
Но скоро ще се срещнем. Знам това.

Gentiana

,
будто руки твои – это стены,
За которыми мне никогда ничего не грозит.
 Я оттаю тогда, и тревога уйдет постепенно,
 Как от нас уезжают ненужные больше такси.

rado

 :)Нежна тъга и любов. [heart__]

Gentiana

,
будто руки твои – это стены,
За которыми мне никогда ничего не грозит.
 Я оттаю тогда, и тревога уйдет постепенно,
 Как от нас уезжают ненужные больше такси.

Don_NUTSO

Взех всичко от живота, наистина всичко. Ако сега Бог ми го отнеме, то тогава сме квит.
Всяко момиче, което имаше късмета да я целуна, спираше живота ми.

Всяка твоя капка кръв, всеки дъх на мен е обречен.

Gentiana

,
будто руки твои – это стены,
За которыми мне никогда ничего не грозит.
 Я оттаю тогда, и тревога уйдет постепенно,
 Как от нас уезжают ненужные больше такси.

Don_NUTSO

Взех всичко от живота, наистина всичко. Ако сега Бог ми го отнеме, то тогава сме квит.
Всяко момиче, което имаше късмета да я целуна, спираше живота ми.

Всяка твоя капка кръв, всеки дъх на мен е обречен.

Gentiana

Вятърът болката ти ще вземе,
по четирите посоки
на кръст ще я разпъне,
ще я накаже за всички думи,
в очите и, тъмните, ще се спъне.
И ще валят отново хризантеми-
нали са цветята на тъгата,
в спомените ти- все така зелени,
ще галят и лекуват раната вътре в душата.

:) [heart__]

,
будто руки твои – это стены,
За которыми мне никогда ничего не грозит.
 Я оттаю тогда, и тревога уйдет постепенно,
 Как от нас уезжают ненужные больше такси.