Нощ на разбулени тайни

[Gentiana]

В тази нощ ще разбулваме тайни.
Съблечи тези мокри парцали.
Върху кожата твоя ще пиша
с устни - хладни и нежни кинжали.
Малко кръв, вместо синьо мастило.
Малко болка и много любови-
бяла, черна, и жълта, червена
в палитра с цветове - стари, нови.
Всяка капка вода с кръв се слива.
Розовее и толкова сладка
върху устните ми се разтваря
и живее безсмислено кратко.
Ти си моята слабост , която
прави нежна душата ми горда.
Моя страст и съдба, неприятел
и обтегната сребърна корда.
Можеш днес да разкъсаш копнежа,
да превържеш със него небето.
То кърви,като лъв на манежа
от дресьора прободен в сърцето.
Можеш двеста Луни да нанижеш
в огърлица искряща в зелено.
и със змийски език да оближеш
мойте сълзи - небрежно, студено.
Тази нощ ще разбулваме тайни.
Искам никога да не я забравиш.
Да ме пазиш и в място потайно
на сърцето си да ме поставиш.

[SkitnicaVmoretO]

Обичам любовните ти стихове за Бога...  :kissoflove: :flowers:

[Gentiana]

Обичам това, че ги обичаш  :) [heart__]

[krasimir]

Много е хубаво. :) [bravisimo] [cvetee]

[rado]

 :) Тайните са разбулени . Вече знам какво си намислила. [heart__]

[Gentiana]

 [666t tiho] :)

[Gentiana]

Много е хубаво. :) [bravisimo] [cvetee]

Благодаря ти, Крас  :) [heart__]