Автор Тема: Кошмар наяве  (Прочетена 727 пъти)

0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

Неактивен Gentiana

  • Модератор
  • Мъдрец
  • *****
  • Публикации: 13717
  • Пол: Жена
  • VULNERANT OMNES, ULTIMA NECAT!
    • Нежност На Неверница
Кошмар наяве
« -: Октомври 03, 2006, 12:05:31 pm »
Аз съм твоят
дневен кошмар.
Лепвам се за теб,
щом очите си отвориш.
По-опустошителна съм
от горски пожар.
Безсмислено е
с мен да се бориш.
Ругаят ме нервите ти,
но устата мълчи.
Защо ли думите ти
се вцепеняват?
Може би,
защото тайничко
обичаш ме и ти.
А и с кошмарите
кой ще ти спори?

Аз съм твоят
дневен кошмар.










,
будто руки твои – это стены,
За которыми мне никогда ничего не грозит.
 Я оттаю тогда, и тревога уйдет постепенно,
 Как от нас уезжают ненужные больше такси.

Неактивен ivalenny

  • Master
  • ******
  • Публикации: 1376
  • Пол: Жена
  • ~Следвам само сърцето си!~
Re: Кошмар наяве
« Отговор #1 -: Октомври 03, 2006, 12:49:09 pm »
Обичам да ме докосваш така ....
великолепен стих...и пак се усеща онова мрачното  [inlovee]

 [bravisimo] [cvetee] [cvetee] [cvetee]

Неактивен Gentiana

  • Модератор
  • Мъдрец
  • *****
  • Публикации: 13717
  • Пол: Жена
  • VULNERANT OMNES, ULTIMA NECAT!
    • Нежност На Неверница
Re: Кошмар наяве
« Отговор #2 -: Октомври 03, 2006, 13:06:50 pm »
Уффффф, аз те докосвам нежно  :)
Нищо, че съм мрачна.
То мрачното си е за мене, нали ми е любимото.
За вас -ярка, слънчева светлина в голяма коктейлна чаша
с много любов  [heart__]
,
будто руки твои – это стены,
За которыми мне никогда ничего не грозит.
 Я оттаю тогда, и тревога уйдет постепенно,
 Как от нас уезжают ненужные больше такси.

Неактивен balrog

  • Master of disaster
  • *******
  • Публикации: 3321
  • Пол: Мъж
Re: Кошмар наяве
« Отговор #3 -: Октомври 03, 2006, 13:11:08 pm »
готино  [cvetee]

Неактивен Gentiana

  • Модератор
  • Мъдрец
  • *****
  • Публикации: 13717
  • Пол: Жена
  • VULNERANT OMNES, ULTIMA NECAT!
    • Нежност На Неверница
Re: Кошмар наяве
« Отговор #4 -: Октомври 03, 2006, 13:12:17 pm »
благодаря ти  [kiss2]
,
будто руки твои – это стены,
За которыми мне никогда ничего не грозит.
 Я оттаю тогда, и тревога уйдет постепенно,
 Как от нас уезжают ненужные больше такси.