Амин

[ilusia]

Чужда съм на себе си - уви...
Чужда скръб оловно ми тежи...
Чужди болки гледат в мен...
на чужди мисли пак съм в плен.

Чуждо ми е всичко тук...
И всички чужди са ми - някак си - напук !

Дали съм истинска жена ?
Или магия една породена от
нечии любовни слова ?
Истинска ли съм - кажи !
Моляте , недей мълчи....

Истината не тежи....

Понякога , в тъма и студ ,
когато няма никой... никой тук...
СИ мисля аз, сама на себе си редя слова ,
дали съм истинска....или смърт и прокоба...

Защо е всичко толкова чуждо днес...
и вчера бе така... вероятно и утре
пак ще носи същата  съдба...

Завист , злост нелепа
погубваща и прокълната
е сякаш за някого позлата...

Прокоби мъждукът в мрака ,
клетви своята мощ засвидетелстват на здрака...
А къде отиде добротата ?

Къде е ......
Чужд свят.... жесток един
от тебе аз съм част нали...
АМин....