ти знаеш...

[Gentiana]

Две нежни думи ме обличат в светлина,
която като кадифе по мен се стича.
Усмивка, по-сияйна от звезда
ще ти даря. Ти знаеш - теб обичам.
Когато ми се мръщиш, ме боли.
Срамувам се от женската си слабост.
И грубите ти думи са игли,
които шият скъсаната радост.
Дълбок син вир е твоята душа.
Когато жадна съм, от него пия.
Не се насищам, тази слънчева вода
по-сладка е от сребърна магия.
Докоснеш ли ме с дъх по-лек от бриз,
настръхва кожата ми, звънват сетивата.
Звънчета от кристал.Мой нов каприз
събужда се и пее в тишината.
А ти се смееш или ми обръщаш гръб,
макар да знаеш, че за дълго не е ,
че разделени с теб сме пълна скръб,
един без друг, че да живеем не умеем.

[Ангелче]

 [bravisimo] [bravisimo] Много ми харесва.... :)

[Gentiana]

благодаря ти, мила  :)
Малко банално ми звучи, но днес нещо музата ми ми се цупи   [confused]
Сигурно и се спи  [lol]

[Ангелче]

Какво да направим, за да се събуди?!! :) Макар че и сънлива, пак си я бива!!!!

[Gentiana]

 :) ами, за сега ще я оставя да се наспи.Може пък утре да е по-продуктивна  [lol]