Докосни ме
с върха на сетивата си.
Задъхано дишащ
по кожата на мига
се разходи.
Влажни са очите,
в които плаче вятърът.
Как завижда
на сплетените ни пръсти
и от гняв крещи!
Целувам само
извивката на рамото ти
разголено.
По устните ми
соленият вкус
на лятно море
стипчиво горчи .
И шумят
раковините на спомена,
внезапно събудени,
под пръстите
на залеза,
който в очите ни
кървав гори.
И кръвта ми е
огън разтопен-
някаква странна лава,
която не изгаря,
не се втвърдява,
няма мирис и дъх.
Клетка по клетка,
ти ревниво
си присвояваш.
Меки са обятията ти,
напомнят ми
горски, дъхав мъх.
Не искам
от тази само моя минута
нито секунда
времето да отрони
и отнесе.
Непрошепната,
от тебе нечута,
тази моя
палавница любов
в сенките на душата
ти смело расте.
