Дрипите

[ilusia]

Бавно свалям дрипата на желанието
тежко обличам бронята на опованието
Треперщо згъвам дрехата на отчаянието
Мъчно се загървам в отново в страданието.


Мъгла се стели край мене ,
сякаш изпарение на съзлите ,
нямам вече дори намерение ,
да си играя със дните ..

Просяк вечен си останах .
Просяк на живот.
Глава пред никого не скланях -
сиромашка гордост желаще възход.

Тежът ми дрипите на любовта ,
тежи ми товарът на смъртта ,
че всяка мечта своят гроб намери
и всяка сълза с водопад не може да се мери.


Ще сваля аз тези дрипи ,
в бронии ще се окова ,
да не види никой никога в света
очите тъжни , носещи пламъка на любовта....