Душата ти е раковина бяла

[Gentiana]

Душата ти е раковина бяла,
в която слушам
как шуми морето бурно
на чувствата ти.
В тях се гмурвам смела,
макар да знам,
че няма да се върна
на онзи бряг
от който тръгват всички
пътеки към спокойствие и дрямка.
Не съм безкрила, наранена птичка.
Покоят е земя далечна, малка.
Да бъда искам раче осмоного
и да се свия в теб.
Бъди ми бряг и къща.
Далеч от тебе
повече не мога.
Без тебе нищо
не е вече също.

[airbus]

душата ми е тайно портмоненце,
затворено от хора с катинар,
а в раковината крият се мечтите,
и затова такъв тя има чар,
животът ме превръща във момченце,
вървящо смело все към онзи рак,
който в мечтите ми отдавна си живее,
на слънчев, нежен и лазурен бряг ...

[Gentiana]

Брегът лазурен е на слънце пристан свиден,
със пясък стенещ под ръцете на дъжда,
когато рови в него, угнетен , обиден
от някого или от нещо през деня.

И в мокър пясък бели раковини
улавят бурния прибой неспящ в зори,
когато с леки стъпки ще преминеш-
дете във шепи с раче - две добри души.

[ivorysoul]

:) поздрав

[Gentiana]

и на теб, слънчева  [heart__]