А ми беше забавно :)

[ilusia]

Жаки слезе на пустата гара.... Помъкна тежкият сак и се огледа за такси... Не намери...Седна на сака и погледа звездите...
Стана й някак леко на душата. Изобщо минаият ден бе един прекрасен ден. Ако изключим нощта , денят си беше супер.
Звездите бяха толкова многобройни , така ярки и наситени , че сякаш пееха без глас рисувайки картини на възхищение и недоумение. Сякаш разказваха за живота човешки , за всяка една глупост , за всяка една грешка... за всяка една несъстояща се усмивка. Останала бледен утенък в душата на нечии очи.
Заклатушка се тежко към гише " информация".
" Извинете.... добър вечер , може ли да поръчам едно такси"
" абе това да не ви е хан бе ? Не може..."
Леденият глас я отряза сякаш изпитваше неподправено удоволствие да се прави на властна и можеща...
"Прашинка" , помисли си Жаки и се запъти на вън.
Нощта бе ужасно студена.... бе навляка блузка , поло , суичер , зимно яке .... и пак трепереша от студ.
Погледна си телефонът...5 и 30.....
Повървя в посока към планината. Светлините и помпозността на гарата оставаха някъде далече... Зад гърба й.
Искаше й се да иде в някой парк... Да приседне до зеленината и да се изгуби в душата на разтенията. Да потъне там и да после бавно , лека по лека да се събуди , както палечка от лилиевият цвят.
Ала я бе страх. Този град не бе като онзи. Тук цареше смърт , разруха и страх. Миришеше на страх. Хора , завили се плътно в якета и кожуси... стискащи здраво някой скътън лев..
Забога ... сраннико, на теб не могат да отнемат нищо ценно.
НА тебе не могат да вземът нищо освен онези зелени хартиики. Как ги презираше. Години на ред , те отнемаха на Жаки всичко което искаше. И сега... най-малкото й пукаше за последната заплата , която носеше.
Трепереше , голите й крака бяха настръхнали въпреки черният плътен чорапогащтник и ботушите до коленете.
Напъха се в едно кафе на една бензиностанция и се разтопи.
" дълго кафе с мед и мляко."
" мляко - няма"
" все тая... бита сметана ? "
Взе си кафето и потъна в един гълъл на заведението...
Топло и светло...Някак уютно.
Извади цигарите и запали блаженно...
Попопи се в споменът за онзи град , на край света...
Ония град , който вчера по това време пресичаше. Или бе онзи ден ?
Все тая - дните се сливаха в безкраят. А и когато не си спал от толкова дълго... ти е все тая.
Там бе топло. О, бе постудено дори от София , но бе топло. Згряваха я спомените , малките бунгалца згушени в началото на града. Зелнината , лампите осветяващи чимширите и кипарисите.
Рейса я остави извън града. Вървеше бързо , енергично и бодро въпреки ранният час... едва 5 и 30 сутринта. Колко й бе спокойно... колко й бе хубаво...
Вървеше към хотела , към грейналите лица... към всичко и всички.
Стигна до ресторанта... бе тъмен и някак пуст. Обичаше го такъв.
Преди обичайната врява , преди хаоса на забързаните часове , профучаващи покрай ушите й сякаш секунди.
Отиде на рецепцията - взе ключовете и се върна. Обаче не светна лампите. Остави душицата й да потъне в тая тъмнина и в тая приласкаваща прегръдка на спомени и илюзии.
Реши да помогне на някой колега...
Зареди шведската маса , сложи прибори и чашки , всичко бе наред.
Отиде на брега и седна на плажа. Пясъкът бе така студен и мокър.
Морето бе бурно , живписно... сякаш бе море от ненамерили бряг копнежи. Море на изтинали чувства и горещи сълзи.
Захапа част от сандвича. Гризеше го от Търново на сам.
Влезли в града , спряха на една гара. Не искаше да тръгва от тоя град.
Бя някак си....спокоен. Колко се нуждаеше от спокойствие...
А и там бяха толкова нейни любими същества , че едва не затанцува по паважа , че е някъде близо до тях...
Минаха през кварталите... и тя видя , че са си у дома. Почувства топлотата лееща се от онова място...
Продължиха към морето...
Огледа плажа , ресторант и хотела , огледа града.
Пустош. Ала спокойна пустощ , възраждаща. Не бе някой град на сенки и призръци след преключил сезон. СЯкаш бе дъх на дракон. Туко що избълвал кълба изпепеляващ огън , и отмарящ за следващият път.
Стана и студено. Качи се в стаята си. Легна и заспа моментално.
Два часа след това на вратата й вече се чукаше , телефонът звънеше с бясна скорост , а батерията на мобилният й съвсем бе умряла - 14 не прияти повиквания...
Какво му става на тоя свят...
" къде си бе душа..." познат женски глас.
" Ъ ? Си , ти ли си ? "
" ем , че аз я... ай долу да пиеме кафе"
" ъм... ма аз спя бе"

ПАк заспа...
" ей Жак..."
"Ъ ? Тва пък ся кво е ?"
Някой тропаше на стъклото .... Отвърна леко пердетата...
" вие пък двамата кво прайте тука бе ? "
" ем чи как ко бе фифи.... ай кафе... "
" кво кафе бе... аз цигари нямам. Роска айде да ми купищ. Ей я славуната на няма и 3 метра"

Отидоха те за цигари , а на нея й стана ясно , че да спи- няма. А й за какво бе дошла ? Не и за сън. Навлече полата и маратонките и слезе в ресторанта.
" Радииииииииии хвърли се тя на врата на червенокоса , слаба жена с тъжни очи и весела усмивка"
" Жакенце миличко , мерси за шведската. Закуси ли ... "
" не съм гладна Ради , ела до мен , как я караш , как е Ив... Как са всички ?"

Макар и последен ден.. работа имаше. И Жак не остана безразлична - както никога не бе оставала , макар и не на работа.

" Жак , ще дойдеш ли после в стаята ми - искам да пооворим. Моляте миличка."
" разбира се Ради. Само да пиина кафенце с Роската и Гошето.."

" влзе" чу се тихичко . Сякаш Жаки туко що бе получила разрешението да навлезе в душата на някого. Бе получила платиненият билет , с койото да погали раните.

" Ради..."
" Жаки.. винаги си ми казвала ,че виждаш тъга в очите ми . Че те боли за мене.. както мене когато не спираше да плачкащ. Знаеш ли , оният ден кондуктора пита за тебе "
" верно ли ? "
" Ахъ. Пита за къдрокоската , която винги плачела ако не със сълзи със усмивки"
"Иц бе... Този да си усмири палавите подчинени , после да пита за мене. Казах ти Роко , как ме вбеси оня нощт , като ме замъкна в ония кораб."
" Ради... Какво става"
" Жак... хванах ИВ в изневяра. Не физическа.. психологическа"
И Ради й разказа всичко... от началото до края.

"Видя ли ,защо толкова отчаяно се молих да останеш при нас..
Ти си като слънцчев лъч за душата ми . С тебе мога да говоря за всичко. И не ти пука от нищо и никого.
Грешиш . Пука ми.
Не ти... никой нямаше да има смелостта да дойде тука , да се наложи - силен и властен характер и да бъде открит със всички. Те те гледаха изумено всеки път щом заговореше. Никой не разбираше какво казваш и защо говориш така...
Но всички се влюбиха в пухкавото пиколо със слънчева усмивка. Дори Хорозов пита за тебе... Нежди също.
Хм.. Неджи за какво... да ми плесне още един шамар ли ?
Жакинка , ти не му се даваше.
Е то и това оставаше... на тоя..
Знаеш , че той не понася да му противоречи , а и не се оплаквай. Топките му бяха сини от тебе...
Пфу. Що не ги откъснах...."

Жаки си запали цигара , згуши се до Ради и я прегърна. Докосна главица до нейнята и й зашепна тихичко.
" Ради , Ив те обича. Той е като мен. Ние инзеверяваме със сърцата си. И няма да спрем. Но винаги се връщаме. Отиваме си духом за малко - изживяваме го и се връщаме. Това е нашият начин - отдаваме се на изкушението , а после го стъпкваме. Малка крачка в страни, ала винаги се връщаме и продължаваме по правият път"
" Жак , той каза , че не го е привличала физически. Това ме побърква"
" Ради... миличко , нормално е. Ив е див. ТОй е буен , той кара със 180, той е жив. С македонска , жива и дива кръв.... Ти си спокойна , ти искаш тишина и спокойствие..."
Дълго говориха... 5 часа минаха. А Жаки... Сърчицето на жаки ликуваше в безмълвна радост. ТОва място сякаш слагаше пелена над всичко лошо в живота й. Това място сякаш я благославаше. Сякаш всяка пенеща се вълна стигаща брега бе за нея. Всяко прошумоляване на вятърът бе за нея... Тук си бе у дома. Всички я познаваха...
Всички ( почти ) я обичаха... имаше кой да я чака и кой да я посрещтне. Кой да я изпрати , кой я да прегърне... всичко бе за нея.

" Жаки мило , мерси... Всичко което ми каза.. и Ив ми каза.
Казах ти Ради...Ив е като мен...Ние сме луди , ние сме диви , ние обичаме до последна капка... и искаме и последната капка"
Айде да се обличаме...

Качи се в стята си. Навлече панталона , ризата - пепел от рози , черните токчета... Както винаги - стилна и безупречна ( ако знаеше по-късно как ще й се иска да не бе обличала тая риза)
Взе подаръците за Шефовете и се запъти към колата. Само нея чакаха - както обикновенно.
"ало... Жак. Къде си бе ?"
" ем в колата с Величко и Гуга... и Мика , защо?"
" а нищо... питат за тебе"
" кой бе.."
Тутуу.... Затвори.

Седна от вън , запали цигара й телефонира.
"Ало"
" ало"
" Къде си"
Затвори му. Майната му.

Влезе в просторната зала с огромните полюлей. Със многото маси... всеки я задърпа на някъде.
Музиката засвири. А с нея и душата и затрепка в ритмите на гръцка , македонска - блгарска музика. Не издържа. Скочи и поведе хорото.
Сърцето й тупаше така диво и силно. Кръвта й вреше. В танците бе нейната стихия...
И ето тая риза издайница... се разкопча на сред танците. Всеки път я закопчаваше... и накрая я заряза...

Тръгнаха... колата , цигарата , пътят... дискотеката.
Обичаше " коневръза" както му казваше...
" караоке бар"

" кафе и редбул."
" абе Жак , ще се усмъртиш бе момиче"
" тихо ся , тая нощ си е моя"
" Как пътува , всичко точно ?"
" ем... нормално , схванах се...ама всичко беше ок , като изключим ония малоумен филм дето пуснаха два пъти"

"Ей.. Жак..
Айде...
Обещала си ми - тая песен- дует"

Прегърна Иво , взе микрофона и се качи на една маса.
Айде Ивчиии ГОРЕ!
Зазвуча " реквием за една мръсница"

Вали в очите ми, вали,
не си признавам, не, не са сълзи.
Как искам да те разбера,
как искам да върна деня.

Не мисля вече за това,
аз търся само своята вина,
че те пазих и те исках
само за мен.

Живях по твойте правила,
красиво беше всичко до сега.
Видя ли, че навън вали?
Отивам си, тръгвай и ти.

Не виждам смисъл и не знам,
защо те търся и защо съм сам
и не мога и не искам
да разбера.

Припев: (х2)
Времето спря и дъжд не вали,
виждам се пак през твойте очи.
Времето спря и спомен си ти,
искам сама да си.

Вали в очите ми, вали,
не си признавам, не, не са сълзи.
Кажи ми как да продължа,
кажи ми защо заваля?

Не виждам смисъл и не знам,
защо те търся и защо съм сам
и не мога и не искам
да разбера.

Припев (х4)

"Абе то не , че можеш да пееш , ама шоу правиш"
Андрьо се усмихна закачливо.
"ей момченце... ще ти кажа аз на тебе... знаеш ли от кога не съм мигвала а ? "
" Палавница"
" Дебил . Усмихна се тя. Сестра ми ти праща целувки"
Изкикоти се и се врътна .... Кога ще си го вземе в Софията за сет...
.....
" Вървят ли двама , на дълъг път ,
и път да няма - не ще се спрът."

"Жаки... Спри. Оля се разплака от песента..."
Стана й толкова тъпо. Искаше да изтича и да я целуне...
Какво по Дяволи....
" кресна на микрофона - Абе вие мъже ли сте или кво ? Спрете ги!"

Пак решиха да избиват комплекси и алкохолна мъка... Ей ако не се съберът 4 ма мъже на едно място и не се збият - пък на ...

" Дидо , айде да ме водиш в Хотела , моляте. Бъгнах си крака с тия токове. Моляте"

" Жаки - всички тръгваме , айде качи се , че кракът ти не е добре , ние пеша"

Влязаха във фойето... Ух, бе щастлива.
Наля по бира за всички - баровете бяха отворени. Всичко бе за тях...
Бяха... Приятели ! Те бяха... приятели...

Събу токовете и се сви на един мек фотьол. Наблюдаваше ги от страни...Бе й хубаво да ги гледа. Запазваше в мислите си всички тях.
"Дидо , къде ще спиш ? " Попита Ани.
" при Жак ... "
" ъм... при мене са Мегито и Митко"
"еми хубаво , в колата ще си спя... щом не ме искаш..."
" О я млък. Айде всички на горе..."
Светнаха лампите и се отпусна на леглото...
" Жак ай ми гледай... моляяяя."
" Мег, ма ти луда ли си ???? в 6 сутринта ?"
"Ух добре.. айде аз отивам да спя..."
" е нали тука ?"
" е тука , ама... отивам си."
" какво има Мег..."
" не понасям Дидо. Знаеш."
" и ще ме оставиш сама с Димитър и Дидо ?"
" Ъм... Димитър идва с мене"
" Мег..... МЕГ !..."

Стана , събра си багажа... не бе мигвала. Слезе долу. Виаги след банкета има шкембе чорба.
" Ако Дидо дойде - да остави ключа на рецепция.
Кой ключ ?
Моят.
Ъ ?
Кво Ъ ? Спа при мене... Както и Мег и Димитър.
Отивам да закуся... ай до после"
" Искате ли кафе ? "
" Ми ние ти напраихме ама Ив го изпи"
"ем нищо , ще отида за захар , че няма и да изпуша една сметана с цигарата"
Що си толкова не адекватна ?
А каква да съм - спона се тя. Да летя , не съм спала с дни. Миналата нощ пътувах , тая не спах , и сега тази дето идва ще пътувам."
" ще те закрам до Варна" Каза Бодро Ив.
" Ив ти си пил. "
" е снощи. "
Е снощи .. ма от снощи минаха 4 часа... айде кажи го 8 ... все още си пил.
Вяра ли ми нямаш ?
Имам..."

Запали колата и замина на някъде
Тоя.. пък.
" Мег айде . Нямаме време, имам среща във Варна , довечера пътувам и за София."

Купиха билети и се качи на маршрутката.
" Жаки , Ив."
" ай лизайте. Като обещая нещо го правя!"
" Мег , не. Купихме си билети, нека си останем моляте"
"Жаки , айде много по удобно и бързо е ."
" уф..."

Караше със 190.... Изтръпна...
Нещо лошо щеше да стане. Не се збелязваха нито коли , нито дървета. ФУчаха край безформени зелени и цветни маси.
" Мег... колана. Сложи си колана."
" Ив... колана"
" стига си се панирала бе Жаки."
" Колана !
ВЕДНАГА!"

След 5 минути се забиха в една кола... със 140.
Само Жаки беше без колан. Зад Ив. Удари гърдите главата и крака си.
Слязаха...
Колата бе помляна от пред. На другият му нямаше нищо.
Ив ги отпрати и се зае с кат.

" ела Мег. Ало... аз съм на... Ахъ... чакам."
Стоеше на спирката , пребледняла , трепереща къде от нерви , къде от студ... къде от болка в крака си...
Качиха се и заминаха...
Прекара един вълшебен ден , с едн вълшебен човек.
Не й се тръгваше но бе време...
Качи се във влака. Зае едно купе с две момичета и падна голям майтап. По едно време няккъв дебил се навлече при тях. Жаки си взе инстинктивно раницата и легна върху нея . Сви се като котенце и зави краката си с якето.
" махни се от момичето бе"
Ъ ?
Сънено отвори очи...
" какво има ? "
" лежеше въру тебе '
" А ? ЪЪЪЪ ?"
гледаше изумено Жаки.
" кой тва бе ?"
"ем тоя.."

С много мъки го изкараха от купето.
Мария слезе на Горна оряховица.
На нейното място се настани възрастен мъж. Около 60 те .
Усмихнаха си се и тя заспа.
"Червен бряг...."
провикна се кондуктора.
Жаки помогна и на Люси да свали тв то и багажа си.
Върна с - умряла от студ. Трепереше....Водата й бе замръзнала на прозореца. Заспа...
Веднага щом затвори очи.
Усети лека топлина върху краката си...
" ъ ? " помисли си Жаки.
Отвори едва едва очи...
" махни си ръцете - прошешна тя"
Само това и трябваше. Огледа се - купето бе празно , лампите - загасени. В коридора нямаше жива душа. Нямаше сили да се разпрая и с този...
Ръцете му стояха на бедрата й. Едната се опита да се качи и по нагоре...
" не искаш ли ?"
" ем като ти изглежда да искам ?"
Стана и се сви до прозореца. Не искаше пак да заспива , а и в този кучешки студ - едва ли би могла.
На няква си гаричка се качиха още 5 ма мъже;
" е ся я втасах. Да му еба майката"
ДОпуши й се адски много , въпреки хремата , и болките в гърдите..
" къде сме ?"
" на линята" отвърна един от свъсените дядковци.
" ей верно ли... На линията съм от около 6 часа"
" ще пречи ли на някой ако запаля "
Същото старче се обади
" ъм. Вагон за не пушачи , тя в купето ще пуши"
Е тука вече й преля чашата.
" Я не ми дръж тоя тон , че до гуша ми дойде. Вагона е за пушачи , че и купето. Че и до преди малко пушхме. "
" въпрос на възпитание"
"явно го имам след като преди да запаля попитах , а не теглих майната на всички ви..."
Обърна се и се загледа през прозореца. Боже - умираше от студ.
Прииска й се да се обади на Иван Smile Или на Кари.
Кое време е. И двмата спяха.

И сега стоеше в тая бензиностанция и гледаше кафето.
Изстинало , цигарата димеше.
Стана и се заклатушка.... телфонат зазвъня.
" къде си бе , детенце?"
"ЕМ... идвам . Чакам такси"
Хвана си един жълтурко и го изкомандва към дома.
Помоли да пусне парното... разтопи се - едва не заспа в колата.
" що си толкова свъсена.?"
попита таксиджията
Ай и тоя... абе кво им става на всичките бе...
Само изсумтя и отвърна.
" преди вас един ми пойска 15 кинта до нас. Баси аз от Варна за 18 дойдох..."
"ЧРД мами... "
Направи се на веселка тя.
Изпрати майка си и се лепна за леглото.
Ама , че шибан студ...
Зависе се и заспа. След около 5 обажания метна телефона си на някъде.

Сънува. Сънува себе си.
Сънува... и не сънува.
Виждаше хора. Натъпкали в джобовете си истинският си живот , борейки се за онова което не искаха и мечаейки за онова което имаха.
Една от тях ли бе ?
Една от онези , който забравяха за всичко което имаха , тръгнали да търсят спомените за дивотата , която някога са мислили , че е тяхна съдба...
Не знаеше...
Прокле на ум себе си. Изруга тихичко по света в просъница и пак заспа...
А бе станало вече 5 сутринта. И тая нощ си отиде без сън. След два часа стана за училище. Беше й ясно , че до училище - няма да стигне.
Навря се пак в леглото и си погледна мобилният.
" приличаме си повече от колкото си мислиш.
Обичам те , другият път се пази повече"
Абе ... що не си...
И пак заспа