алкохолен делириум

[ilusia]

Чука някой на вратата - скитник закъснял .
Носи в торбичка на живота отминал ,
спомените си дал , дрипи в позлата
от някоя кофа откраднал - жалко - умрял.

Лицето му набраздено от много сълзи ,
очите му помръкнали - дъждовни дни.
Сяда на бордюра скитникът клет ,
главата поклаща и тихо шепти " нека бъда проклет"

Бутилка надига към устните стари ,
разкривена усмивка лъхаща на цигари ,
като бледен фантом , призрък нехаен ,
глътка по глътка поглъща алкохола нетраен.

" как ли стигнах до тук" въпрос си задава ,
и сякаш на пук - отговор не признава.
Треперят ръцете - знаците на  старостта ,
не издържат вече нозете - издайниците на греха.

С тези нозе той всичко прегази ,
с тези нозе сам в блатото до шия нагази.
С тези ръце себе си стъпка без да разбере ,
стъпка едно нежно момичешко сърце ,
а в него.. той сам бе

Красив финал, за нечии отминал живот
аплаус и поклон - финална завеса спуска се тихо
сякаш бога със бог хванали се на облог ,
ще оцелее ли скитника беден в сърцето когато стърчи туй желязо ръждиво..

И бога загуби облога...
Ала кой ли сега победи...
И той мъртъв с мъртви мечти...
И на бога нещо му тежи.....
че бездомникът мил - умори..

[BLUE_ROSE]

 [bravisimo] [bravisimo] [bravisimo] Без думи...

[ilusia]

 [shame] [inlovee]