В девет сутринта

[Nepokylnal]

Студена супа
Вместо горещ шоколад
Очите ти ми приличат на маслини
В девет сутринта
Времето е на листопад
През прозореца на изгрева
Целият ми живот премина
Не искам да ми говориш
За нещо такова като"нас"
Кой гони другата си половина
Ако още си мислиш,
Че ме разбираш
Значи не си във час
Аз съм нещо
Като супата изстинала
Дай ми ръката си
Бъдещето няма да ти чета
Ще се порадвам
На пръстите ти - фините
После може да ми направиш
И горещ шоколад
Стига вече с тая
Супа изстинала

[nejno_angel4e]

 [cvetee]

[Nepokylnal]

 [usmivkaa]

[{dulgokoska}]

Погледай ми пръстите...
Бъдещето премълчи...
Сам каза, че нямаме двама такова...
Но давай по-бързичко!...
После ме сръчно пусни...
За да превърна дланта си в кована подкова...
Нажежена, шоколадова... за теб изгорена...
Извинявай, че супата пак те намръщи...
Понякога ледена е, не просто студена...
Най-често, когато сме заедно вкъщи...
Та как се започна... ах, помня... със утро...
И супа, а хляб... къде го забравихме?!...
Може би зная - в шкафа във кухнята...
Там мухъл поглъща го... щом ръката ми хванал си...
Отивам до магазина... там има шоколад...
А ти изхвърли тази блудкава супа...
Не искам да давам пари кухи за хляб...
Разбирам - "нас" няма - а какво да ни купя?!...
[lol]

[DEVIL_IN_HEAVEN]

В девет вечерта /Марципан/


В девет вечерта
тълпата се вдига:
баровете отварят очи,
улиците с милиони светлини ми намигат,
а в мен светлината мълчи.
На мене ми дай само полето -
широко, необятно и диво.
В девет вечерта
или призори.
Да ми потънат очите,
да не заспивам
да го гледам, докато ме заболи
и ми олекне от истините лъжливи,
и за пореден път да ми се проясни...
Ти не обичаш полето.
И не ти отива.
Ти не разбираш неговите равни вълни.
Но аз те обичам
и те разбирам.
И марципанът е хубав,
дори да горчи...



[shame] Толкова "изразтелно" се получи, че се надявам силно да го схванеш... Поздрави за таланта ти. В момента го разучавам. :>