изроденото... вълшебство !

[ilusia]

Не остарявай , любов ,
във телата ни топли и слети .
Ах , неуверена нежност
още в очите ни свети .
И подозрително блясват щпаги
от минали страсти -
звън на решителна битка
за невъзможното щастие .

Загубих си вълшебството.Вълшебно вълшебство бе то. От ония - леко не угледните , грозноватички , дори малко отблъскващи.... ала с усещането за нещо могъщо.Когато ми бе тежко... гледах аз моето вълшебство и правех магии за него. Омагьосвах Слънцето да не изгрява... Молех Луната да не спира да му показва пътят през мрака. А когато беше нещо безутешно... и болеше толкова много сякаш беше всичко между нас грешно... го карах да става и да гледа звездите. Карах го да ги гледа и да  гледа... и да  гледа....
Докато всичко губеше смисъл и то виждаше само звездите. Само тяхната дивота и сила. И нямаше смисъл вече нищо. ТОй бе вълшебство..
Една нощ пуснах вълшебството малко да се разходи по света. И други вълшебства да види. И други очи да разплаче....
А то... не се завърна. Не дойде !
И сега ?!
Останах си без вълшебство... останах си самичка , само с една вълшебна пръчица стърчаща от сърцето ми.
Ех това вълшебство....
Легнах си аз.. а кутииката на нощтното ми шкафче остана празна и отворена. Зовеше си тя дълги нощи вълшебството. Чакаше го тя години на ред .
...........................................................................................................

" Безброи години , години на ред
аз не мога да спра своят бяг
..... Защо избягах... защо повярвах..."

А вълшебството си има своя игра. Играе си на гоненица.
Да.. на гоненица и то не с кого да е а със сътахът.
Гонят се по магистралата на глупостта , с безумната скорост , която само един страх може да породи.
И се гонят , дори на криеница си играят.
И когато вълшебството успее да се скрие от страхът става истинско.... вълшебство.
Сее усмивки на ред , играе си с птиците , отлита към луната. Потапя се в лъчите на слънцето.
АЛа страхът винаги го настигаше. И тогава... всичко помръкваше.
И той пак бягаше ... към нещо и бягаше ли бягаше по оная безумна магистрала... Как веднъж не го блъсна кола... как веднъж не се стовари гръм и не спря за малко безумният ход на това вълшебство ?
Никога !

-------------------------------------------------------------------------------------

" Тази наша любов стаена в телефонни признания
все не ни стига времето... времето да сме заедно,
дълго дълго мълчим......
Самотен ловец е сърцето .. без да мисли избира...
от любов живее без любов умира...
без любов умира..... без любов умира...."

Умори се вълшебството.
Уморих се и аз.
И не го чаках вече и не го исках вече...
А една нощ дойде това мое вълшебство.
Дойде до мене приседна край леглото ми.
Усетих го... Погледнах го.
Огледах се моментално за страха !
Нямаше го !
То седеше край мене. Край белите ми коси и тъжни очи , край локвичките кръв под мене , край изсъхналите цветя - спомени от вълшебни нощи. Край всичко мое... някога тъй вълшебно.
И се опита да ме докосне това мое вълшебство...
Ала дръпнах се аз. Не го исках.
вече не го исках.. страхът ме бе обладал. Негова бях.
" аз се завърнах вълшебнице моя..."
Завърна се той... завърна се.
Ала аз нямах сили вече за тия вълшебства... Не го исках него и очите му. Нищо не исках аз вече от него.
Дълги нощи се питах толкова слаба вълшебница ли бях... Толкова грутескно създание на нещо тъй пищтно и великолепно , че не успях един страх да победя...
Явно...
........................................................................................................... 

Бледа кукла си ти,
която студено ме гледа с очи.
Как да стопля кажи
твоите изкуствени нежни черти.

Питам има ли власт,
която да дава живот и на вас.
Колко път ни дели
аз съм човек, а кукла си ти.

Ти ме докосваш с очи,
твойто мълчание в мен се роди.
Бледа кукла си ти,
която студено ме гледа с очи.

[Tajni4ka_:(]

Хубаво е,а песничките,които си избрала са много добри!

[BLUE_ROSE]

" Безброи години , години на ред
аз не мога да спра своят бяг
..... Защо избягах... защо повярвах..."
А вълшебството си има своя игра. Играе си на гоненица.
Да.. на гоненица и то не с кого да е а със сътахът.
Гонят се по магистралата на глупостта , с безумната скорост , която само един страх може да породи.
И се гонят , дори на криеница си играят.
И когато вълшебството успее да се скрие от страхът става истинско.... вълшебство.
Сее усмивки на ред , играе си с птиците , отлита към луната. Потапя се в лъчите на слънцето.
АЛа страхът винаги го настигаше. И тогава... всичко помръкваше.
И той пак бягаше ... към нещо и бягаше ли бягаше по оная безумна магистрала... Как веднъж не го блъсна кола... как веднъж не се стовари гръм и не спря за малко безумният ход на това вълшебство ?
Никога !

[inloveee] [sad3] [spining heart]Много интересно и дълбоко ... За съжаление, нещо не ме бива в прозата, затова ще отговоря със стих....

В едно вълшебство
огледало на мечтите....
Видях лицето ти и осъзнах...
Далеч отидох, много са ми дните,
които в бягство пропилях...
Осъмнах пред една огромна яма,
напуснах твоя свят от болка и копнеж...
В очите- нищо не остана...
Сълзи от гняв, сълзи от скреж...
Не казвай, че ме срещаш още,
във вълшебни дни и часове...
Останаха единствено вълшебни нощи
и мракът вечен ги превзе!
Влюбих се в бягство безкрайно,
както вълшебните длани ме търсеха вечно...
Обичах те, страшно и тайно...
Обичах те ... вълшебство далечно...
Ти знаеш, дори да застанеш
на пътят безкраен, на моето бягане в сън...
Душата ще продължи, тя ще остане...
да бяга от теб, от всичко, отвън...
И колко жалко, че аз съм избрала
страхът и слабостта пред дните...
Но ти не страдай, и не съжалявай...
Платих си цената, продадох мечтите!

[solitude]

Страхотни сте и двете. [inloveee]

[ilusia]

Благодаря и на трите ви  [inlovee]