Хайде,давай!Опитай се да ме нараниш отново...Какво?Май вече не можеш?Опитаваш се с все сили,но този път не успяваш.Защо ли?Недей,не се чуди...Просто пред теб стои едно силно момиче,а не онази влюбена глупачка.Нима не вярваш,че е така?Добре,тогава.Опитвай отново... и отново...и отново...Напразно е,видя ли вече?Ти нямаш власт над мен,нито над сърцето ми...Не помня дори,че съществуваше в живота ми.Заличих те от мислите...от живота си...от сърцето си...ЗАВИНАГИ!!!Твоя номер вече го няма в телефона ми,всичките мили съобщения,които си ми изпращал,те звучат така фалшиво...Но и тях ги няма...
Писмата,които ми пишеше изгоряха до едно в камината...Там,в огъня изгоряха и спомените...Тези спомени,които някога за мен значеха всичко,ала вече нямат ни най-малка стойност...Както и самият ти не означаваш нищо за мен...Целуваш друга пред очите ми...Обръщаш се,за да видиш моята реакцията...Нима остана изненадан?Очакваше да ме видиш обляна в сълзи?!Но,не грешиш,не можеш да ме разплачеш вече!Колко си жалък.Не можеш да ме накараш да ревнувам.Смешен си в опитите си да го сториш.Нима се чувстваш безсилен,след като вече нямаш власт над света ми?Колко пъти ме караше да страдам,да плача.Но не и този път!През цялото това време,в което бях подарила сърцето си на теб аз не бях щастлива дори за миг...Ти ми донесе само тъга и болка.Сърцето ми кървеше в ръцете ти,но ти не го избави от мъките,не изцери раните болезни,а го изостави сам самичко в мрака,в студа...Но,стига толкова!Достатъчно страдах!Взимам си сърцето обратно.Ще го бинтовам в марлята на любовта...на обичта,но чуждата обич...Ще го подаря на човека,който ще го пази до своето сърце и не ще позволи нищо да ме нарани отново...На човека,който наистина го заслужава...
