Листопад

[Gentiana]

Танцувам с листопада
на душата си ,
повтарящ някак
този, бликащ вън,
под пръстите на
литналите жерави
към топлото на юг.
Миражен сън
на изнемогваща от жажда
безнадеждност
в пустинята
на каменно сърце,
забравило какво е
тиха нежност,
заключило
във себе си небе.
Заключено небе
изхлипва думи,
които чувам
и от болка сгърчен
в мен
умира летен ден,
опазен в спомен-
последният ми
сгряващ,
слънчев ден.
Танцувам и
по кожата ми гола
лепят се листи-
рани от печал-
червени, жълти,
вехнещо кафяви-
все цветове на огъня,
в кръвта ми дива тлял.
Не ме събуждай!
Нека продължава
да ме прегръща
музиката на мига.
От този танц
се чувствам жива.
Сгрява
различна есен-
само моя-
вечерта.

[`Fallen_Angel`]

 [heart__]

[rado]

 :) Наситено е с тъжни асоциации. Ако можех  да участвувам  в този танц ,бих го направил , но понеже не мога , ще участвувам като зрител. [inlovee]

[Gentiana]

 :) [cvetee]

[ivorysoul]

:)страхотно!