Забравил си ме
в джоба на дъжда
и че е мокро в него
ти нехаеш.
Очите ми са зачервени
и глава
боли ме тъпо.
Подозирам,
че го знаеш.
Но ме наказваш,
затова че те боли,
когато ме желаеш,
а отричаш,
че се проклинаш,
но готов си,
пламнал ти,
след сянката ми
цяла нощ да тичаш.
Сънуваш, че ме търсиш
в лабиринт
от диви рози.
Целият издран си.
Вали и мокър целия си ти.
Ще се смиля,
ще се открия.
Нощен дансинг
е детелинова поляна.
Сред цветя
танцувай с мен,
целувай ме,
не казвай,
че нямаш право,
че си груб...
Мълчи!
Нощта ни пази
в топлата си пазва.
И нека много дълго да вали,
до края на света,
дори оттатък.
Когато в твоите ръце
дъхът ми спи,
разтварям се в мига,
макар и кратък.