Последни фрагменти от нечий живот

Started by Gentiana, October 22, 2006, 02:38:34 AM

Previous topic - Next topic

0 Members and 1 Guest are viewing this topic.

Gentiana

Скърцат спирачки...
Спиращо дъха...
Като внезапно задавяне.
Паважът, оплискан в червено,
се свива.
И пищи онази злокобна птица
в крайпътна липа -
улулицата бяла.
Оголени нерви.
Страх.
Тишина закъсняла.

Статисти в пиеса -
минувачи случайни.
Могат ли да се превърнат
в ангели на смъртта?
Да помилват...
Или да отнемат...
Времето да спрат
или забавят?!
Няма връщане.
Късно е.
Една душа отлетя.

И кой е виновен?
И кому е нужно
да моли за опрощение
онзи, зад убиеца-волан?
Вече няма значение
в този миг на истини голи
дали е бил разсеян,
уморен или просто...
непростимо пиян...

Свещичката горе
Бог с прискърбие
угасил е.
И вратите са отворени
за поредна невинна съдба.
Колко горчиви чаши
от нас, хората, изпил е?!
Дали, че сами се погубваме
и той носи в сърцето си вина?



знам, че е злокобно, но...
по нашите пътища всеки ден и всяка нощ загиват хора.
А това е толкова тъжно...
,
будто руки твои – это стены,
За которыми мне никогда ничего не грозит.
 Я оттаю тогда, и тревога уйдет постепенно,
 Как от нас уезжают ненужные больше такси.

meteor

Няма смисъл от думи.Ще помълча.
Дано също и някои други,
решат за миг глава да сведат,
преди да е станало късно,
преди да се срине светът.
Че живота е филмова лента,
и свършва се само за миг,
с последният кадър в живота,
спирачки, сблъсък, последен отчаян вик.
Ти, който бавно допиваш,
и после волан ще държиш,
бавно във пламъци ще умираш,
ще бъдеш изпечен на шиш.
А тази майка с дете неродено,
те носят ли твойта вина,
ще жестоко им бе отредено,
да срещнат на пътя смъртта.
Нека другите да внасят ред в хаоса.
Аз пък ще внасям хаос в реда.

Gentiana

И аз нямам какво повече да добавя, освен да помълча с теб...
Темата е прекалено жестока и от чисто суеверие само наум ще се помоля да си спомним, че сме хора и да пазим човека до нас, онзи - беззащитния, който ни се усмихва пред стъклото на автомобила ни и чиято кръв никога няма да измием от себе си , ако минем през него, по каквато и да било причина.
минута мълчание за всеки невинно угаснал живот
,
будто руки твои – это стены,
За которыми мне никогда ничего не грозит.
 Я оттаю тогда, и тревога уйдет постепенно,
 Как от нас уезжают ненужные больше такси.

tonnny_bg

Понякога поставяш стени около себе си, не за да отблъснеш хората, а за да видиш на кого му пука достатъчно, за да ги разбие!

BLUE_ROSE

 [sad3] Да, хубаво е ,колкото и да е тъжно, да се сещаме, за хората край нас и за нелепо отнетите животи!
Да помним стойността на всеки живот и всички споделени мигове!

Gentiana

,
будто руки твои – это стены,
За которыми мне никогда ничего не грозит.
 Я оттаю тогда, и тревога уйдет постепенно,
 Как от нас уезжают ненужные больше такси.