И пак ще търсиш мойта нежност

[Gentiana]

Мълчанието е кладенец,
в който ще удавиш душата си.
Последния и дъх ми подари.
Цъфтят в бездната
под проливен дъжд кактуси.
Преди да ме заклеймиш,
преброй до три.
Преди да изтриеш
моите очертания
от платното
на студеното си сърце,
намисли си дежурните
три желания.
После смело напред.
Нарисувай ми друго лице
и с друго име наречи
нежността ми.
Вместо портрет
сътвори пейзаж.
Нека бушуват в него
вълни-цунами,
като онези на Айвазовски
в руския Ермитаж.
Тази картина ще е
по-скъпа от злато,
защото в нея ще има
частица от мен.
Аз не съм потъващ стон
в живота ти,
който превръщаш в блато.
Аз съм изгрева
на най-светлия ти ден.
Аз съм твоята пролет,
от която бягаш,
защото получаваш
сенна хрема от цветя.
На везните на болката
душата ми слагаш,
а от другата страна -
нищо... Празнота.
Каквото и да ми струваш,
винаги ще ти прощавам
и пак ще бъдеш слънцето
в премръзналия ми свят.
Всичко, което ми се случва,
го заслужавам...
и за нищо на света
няма да се върна
без теб назад.

[SkitnicaVmoretO]

Чудесен стих слънце  :flyingkiss: :flowers:

[Gentiana]

Благодаря ти, ангелчето ми  :) [inlovee] [heart__]

[balrog]

Браво! Хареса ми  :)

[tonnny_bg]

Всичко, което ми се случва,
го заслужавам...
и за нищо на света
няма да се върна
без теб назад.

Както винаги вълшебно. [inloveee] [bravisimo] [inloveee]

[rado]

 :) Трогателна изповед. Да можеше и на мен да се случи... [inlovee]

[Gentiana]

Благодаря ви. [inlovee]
Може, Ради, на всекиго може да се случи  :)