Майната му на песимизма

Started by Zatoichi, October 26, 2006, 14:35:53 PM

Previous topic - Next topic

0 Members and 3 Guests are viewing this topic.

Zatoichi

Посветено на всички,които виждат нещата в черно-бяло.


Печални думи пак извират
от не една уста
и лъчите слънчеви закриват
като есенна мъгла.

Повтарят се те всеки ден
от хиляди гърла,
крещящи злокобно-вечния си рефрен -
"в България живеем и съдбата ни е зла".

За всяка несполука,грешка и падение
това ни идва в мисълта,
че в България е корупция,зло и унижение,
че всеки търси слава и пара.

Било това истината скръбна,
било неуспоримо точен факт,
о,как ми идва от ярост да набъбна
и да извикам без капчица търпение и такт!

Да извикам на всички черногледи,
че и над България синее се небе,
че тук се извоюват бляскави победи,
че цъфти в дома ни не едно лале!

Да извикам,че денят ни мрачен е лъжлив,
сътворен от пошлост и цинизъм,
да извикам,че денят ни слънчев е и е красив,
но пречи му да изгрее живия песимизъм!

Не светят усмивки по лицата,
весела песен нийде се не чува,
но мръщят се ведно старците с децата
и с жар гореща по държавата се псува!

Така живеят хората,без да осъзнават,
че никой щастие не подарява,
защото вечно съжаляват,
защото щастието се упражнява!!!

Но омръзна ми да слушам,да слушам ми омръзна
от твоята,моята и тяхната уста
думи черни,думи,от които мръзна,
искам лъчите златни в шепите си свои да загреба!

От чашата на оптимизма ще отпия
и дори в разочарование да се удавя
и мечтите свои в реалността гранитна да разбия
в полета надолу,облачна усмивка ще оставя...!
[bgzname] [hearts4]
Бъди в живота ми като калинка,
излитнала от топлата ми длан
към някоя звезда под свода синкав,
в която винаги ще бъда взрян.

{dulgokoska}

:kissoflove:
Всеки е за себе си... а всички сме за никой...
Всяка страна има още страни...
Ведно са мечтите - реалност... разбити...
Ведно песимизма с оптимизма сложи...
"- Как ты с ним справляешься?
- Я его люблю."


Zatoichi

Въпроса е кое преобладава...  [evil]
Бъди в живота ми като калинка,
излитнала от топлата ми длан
към някоя звезда под свода синкав,
в която винаги ще бъда взрян.

{dulgokoska}

като ти гледам оптимистично усмихнатата муцка... бих казала, че... е повече от ясно как оптимизмът също се мръщи [lol]
"- Как ты с ним справляешься?
- Я его люблю."


Zatoichi

Аз виждам едно,ти виждаш друго.Точка  [lol]
Бъди в живота ми като калинка,
излитнала от топлата ми длан
към някоя звезда под свода синкав,
в която винаги ще бъда взрян.

{dulgokoska}

а това :arrow: "," е Запетая [lol]
"- Как ты с ним справляешься?
- Я его люблю."


Tonita

Много ми хареса стихотворението, мила! Браво! [bravisimo]Определено ни трябва огромна доза оптимизъм [a taka]

FALLEN

Още не бях почнала да плюя Родината, но стихчето ми хареса!Поздрави за смелостта и римите!Добре се е получило [gentle-fen] [gentle-fen]
Не ме мрази! Аз достатъчно се мразя!
Сякаш чувствата сега не са модерни...
Но ден след ден не можах да си докажа,
че те мразя и пак те обичам неймоверно...


И аз бавно изчезвам...
Изчезнах...
Но ти във мен остана!...

D`Eva

Майната му на песимизма ........охх , аз ако знаех кой е баща му :p

Zatoichi

Quote from: Tonita on October 26, 2006, 16:10:15 PM
Много ми хареса стихотворението, мила! Браво! [bravisimo]Определено ни трябва огромна доза оптимизъм [a taka]

По би ми харесало ако ме наричаш "мило"  [lol]

Quote from: FALLEN on October 26, 2006, 16:23:32 PM
Още не бях почнала да плюя Родината, но стихчето ми хареса!Поздрави за смелостта и римите!Добре се е получило [gentle-fen] [gentle-fen]

Благодаря ти много Алекс  [inlovee] Пожелавам ти никога да не започнеш да го правиш  :) :) :)

Quote from: D`Eva on October 26, 2006, 18:05:24 PM
Майната му на песимизма ........охх , аз ако знаех кой е баща му :p

Какво?Би му се изплезила  [lol]
Бъди в живота ми като калинка,
излитнала от топлата ми длан
към някоя звезда под свода синкав,
в която винаги ще бъда взрян.

Devil`s Bride

"Да извикам,че денят ни мрачен е лъжлив,
сътворен от пошлост и цинизъм,
да извикам,че денят ни слънчев е и е красив,
но пречи му да изгрее живия песимизъм!"


[plqs plqs] [plqs plqs] [plqs plqs] [plqs plqs] [plqs plqs]
Много е хубаво. Наистина ми хареса много

Zatoichi

Бъди в живота ми като калинка,
излитнала от топлата ми длан
към някоя звезда под свода синкав,
в която винаги ще бъда взрян.

Babuzil

#12
не  ми  харесва  ....

глупаво  е  ...

сякаш  казваш  "Много  ни  е  кофти  ..."  "ама  дай  да  се  хилим  "  ....

от  къв  зор  ?


ProstoAz


За хората устоени така,
че винаги за слабата си воля
търсят другаде вина
от край време аз се моля!
Моля се на Бога
стремежа да намерят!
Моля се с тревога
пътя свой със сила да постелят!
Ала май наистина не става...
Вечно ще упрекват те
и колкото и време да минава
за слънцето са дръпнали перде!
Те нямат "миг" на слабост
за тях това е целия живот
Думичката "храброст"
обримчили са във хомот!
Пречупват всичко светло
през свойта грешна призма!
Повтарям твойте думи съответно
и теорията ти за песимизма!
Стиха с послание пропит
написал си стархотно
и с интерес не скрит
прочетох го охотно!
Загадъчна...                 арогантна...                     нежна...              и безумно самотна!

Zatoichi

Quote from: ням поет on October 27, 2006, 11:34:18 AM
не  ми  харесва  ....

глупаво  е  ...

сякаш  казваш  "Много  ни  е  кофти  ..."  "ама  дай  да  се  хилим  "  ....

от  къв  зор  ?



Не казвам "много ни е кофти",казвам,че мислим,че ни е кофти и не казвам "дай да се хилим",а казвам да си променяме гледната точка(от време на време поне)  :)
Бъди в живота ми като калинка,
излитнала от топлата ми длан
към някоя звезда под свода синкав,
в която винаги ще бъда взрян.