И есента си има свойта песен

Started by Gentiana, October 27, 2006, 21:04:24 PM

Previous topic - Next topic

0 Members and 1 Guest are viewing this topic.

Gentiana

Посивя лицето ти, помръкна, небе.
Очите ти птиците ще избършат ли?
Вярват ли хората,
че и небето има сърце?
Тъжно е...
Тихо...
Дълбока есен е...
Пътеките стенат
под сбогуващите се листа.
Душите им още са
цветни и ласкави.
Облачно було
за косите на вечерта
бродират часовете
с конци от звездици бляскави.
Оглежда се светлината
в разсеяно усмихващата се Луна.
В огледалната и повърхност
мечтите си гримира.
Пее своята песен
с носталгия есента
край изстиващите извори
и боичките си изрисувани прибира.



,
будто руки твои – это стены,
За которыми мне никогда ничего не грозит.
 Я оттаю тогда, и тревога уйдет постепенно,
 Как от нас уезжают ненужные больше такси.

SkitnicaVmoretO

 [cvetee] [cvetee] Прекрасно нарисувана есен.  [hearts4]

Gentiana

,
будто руки твои – это стены,
За которыми мне никогда ничего не грозит.
 Я оттаю тогда, и тревога уйдет постепенно,
 Как от нас уезжают ненужные больше такси.

solitude

ПРекрасна есенна картина [cvetee]

Gentiana

,
будто руки твои – это стены,
За которыми мне никогда ничего не грозит.
 Я оттаю тогда, и тревога уйдет постепенно,
 Как от нас уезжают ненужные больше такси.

vanilla_g

Quote from: SkitnicaVmoretO on October 27, 2006, 22:04:46 PM
[cvetee] [cvetee] Прекрасно нарисувана есен.  [hearts4]

И прекрасна есенна песен .  [evala]

"Когато се молиш на Бога, уповаваш се на Неговата милост. Когато се молиш на Дявола - това е сделка - можеш да поискаш всичко. Но в замяна трябва да обещаеш нещо; а Дяволът приема само един залог..."



Gentiana

,
будто руки твои – это стены,
За которыми мне никогда ничего не грозит.
 Я оттаю тогда, и тревога уйдет постепенно,
 Как от нас уезжают ненужные больше такси.

rado

 :)По непонятни причини , най- си харесвам есента. И багрите , и мъглата и сланата и калта - всичко. Отнякъде съм чул , че  Пушкин пишел само есенно време.

Gentiana

мда  :) и аз си я харесвам
стига да не е много мъглива и кална  :)
,
будто руки твои – это стены,
За которыми мне никогда ничего не грозит.
 Я оттаю тогда, и тревога уйдет постепенно,
 Как от нас уезжают ненужные больше такси.