мамо...

[ilusia]

Нещо все в нощите тежи ми
боли ме и макар да пиша тъжни рими
аз пак страдам мила мамо... и боли ме
за твойта нежничка душа ,
как искам в гълъбчето бяло да я скрия от света,

Твърда си и силна , понесла на годините греха ,
ала не е грях нали , това което те крепи ?
И в косите бели се преплитат нижки закасняла самота,
от тъжните очи - личът кървави сълзи.

Да си ида аз от тебе нивга няма ,
дори след хиляди лета.
И да презра милувка майчина...
грях сред грехора.

Трудно ме разбираш и в очите ми понякога прозираш
малка мъничка тъга...жилка тънка - самота.
А мен боли ме , глава скланям на твърдото ти рамо
макар и от далеч , упра си на тежко бреме

[никинцето]

 [bravisimo] [bravisimo] [bravisimo] [cvetee] [cvetee] на света по хубаво и добро нещо от майката няма.....ВЕЛИКОЛЕПНО......БРАВО..... :flowers: :flowers: :flowers:

[vanilla_g]

Написала си нещо много красиво . Според мен майката е най - важното нещо в живота на всеки от нас и уважавам всички , които ценят майките си и правят всичко за тях . Аз също имах едно стихче за майка ми , не е точно по този начин пресъздадено , но все пак мисля , че темата е близка .


На майка ми

И ето в стаята отново стои ,
притихнала , скрита в мрака ,
от детския плач с ласкави безсънни очи ,
да заспи рожбата й смирено пак чака .

Стон се разнася от люлката в тихата нощ ,
а тя с умиление цяла подскача
и на колене люлееща детския кош ,
на песен приспивна нежно приглася .

Гласът й спокоен над стаята се понася ,
унася малкото усмихнато детско лице ,
тя завивките меки нежно наглася
и грейва усмивка и в нейното майчино женско сърце .

Така прегърнати двете заспиват ,
огряни от мълчаливата пълна луна
и за пръв път там , в тишината откриват
обичта между майка и нейната дъщеря ...