На теб, копнеж...

[kalista]

   

Отварям очи... Бавно... Много бавно... Свърши... Сънят свърши.. И отново ти бе главният герой... За кой ли път... Отдавна им загубих броя.. Всяка вечер може би... Ти отново беше мой, в моите прегръдки, моите устни се сливаха с твоите, смехът ти бе за мен... И всичко...
Как стигнах до тук.. Толкова силна бях... Толкова силна..
Стари времена - ти беше моят ден.. Моят смисъл.. Всяка мисъл беше твоя... Всеки дъх за теб...
Знаеш ли - мислех си, че съм те забравила.. ха, кого ли лъжа - забравила... Поне преодоляла... Минаха години, в тях връзки и момчета.. и пиене, и какво ли още не.. Капка не остана в мен от онова дете... Трябваше и от теб да няма вече... Но явно една мънинка частичка от теб е останала в мен.. Тлееща, но жива... И само е чакала отново да навлезеш в живота ми, за да се възроди... И така и стана... Знаеш ли колко пъти съм си мислела, че никога повече няма да те видя... Стотици... стотици пъти... Но защо по дяволите всеки път, когато успея да те заровя дълбоко в себе си, съдбата отново те изпречва на пътя ми...
                                                                                                                                 
И сега... Мен пак ме боли... Пак си в сънищата, мислите, пак изпълваш денят ми... Толкова много хора, толкова много.. И от всички тях, от хилядите хора, точно ти застана на няколко метра от мен.. Добре че не видя сълзите ми... а те бяха много - повярвай ми... Всеки минал път, когато ти заставаше на пътя ми не можех да се съвзема с месеци... Не можех.. опитвах всичко - /отново и отново/ момчета, пиене, забрава... Но ти изникваше ден след ден в съзнанието ми... Сега няма да е по-различно.. Но този път имам човек до себе си.. Сега го няма... Но ще се върне.. Ще се върне при мен и ще поиска да ми даде всичката любов, която не можеше да ми дава, докато беше далеч... Тогава какво ще правя... Какво? Знам че го обичам... Той промени живота ми... Но ти го променяш наново всеки път, когато ме срещнеш... С един поглед, с една усмивка, с едно "Здравей"... Не мога дори да си помисля какво ме очаква... Но го знам.. Все пак и преди е ставало така... Успявам да те зарина с чувства лъжливи, отдавам се на чужди ласки.. Внушавам си, че обичам... Просто, защото съм обичана.. И после... целувки, в които виждам теб... Прегръдки, а пред мен си ти... Мисли.. не за любимия - за теб...
Знаеш ли през всичките тези  години колко песни ти посветих... Много, много...  Носеха ми утешение някакво /а всъщност по-голяма болка/... И текстовете прекрасни за тебе припомняха /прекрасни ли - с толкова сълзи пропити/....

Господи, защо объркваш деня ми... Дори в редове не мога да опиша какво е вътре в мен... Запъвам се.. Сълзи потичат.. И всичко става все по нескопосано.. Като живота ми... Трябва да спра да пиша за теб, но как? Знам че думите няма да надвият сълзите... Но ми олеква.. Hаистина малко ми олеква...

[ackasha]

МнОгО кРаСиВо НаПиСаНО !!! 

[kalista]

 

[zaiche_f]

Тъжно..истинско..красиво.Думите не ми стигат, за да ти кажа колко ми хареса.
Поздравления 

[kalista]

Благодаря ви искрено... За мен значи много, че някой го е харесал... Написано е с мн болка..