Върви при него

[nMz]

Искам аз във твоята душа да погледна,
да видя кого обича сърцето ти,
да потърся надежда последна,
че още ме обичаш ти.

Но твоето сърце е така така загадъчно -
то разделено е на две.
Виждам как между мене и него,
разкъсва се твоето сърце.

Върви при него , за мене забрави,
но не си мисли че тои мене мене победи.
Просто аз не искам да виждам как това сърце
в мъки се раздира на две.

По - добре да е за него -
нека то да си остане цяло
аз ще потъпча моето его,
отдай на него твоето тяло.

Искам ти да си щастлива,
било то с мене или с някой друг
бъди все така мила и красива,
но искам във сърцето ти аз кът.

Да го пазиш вечно за мене
и да тайш там малко любов
това ми стига на мене ,
за да живея моя живот.

[Афродита]

Защо с тези думи ме клеймяваш ...
Любов първа ! ... забравя ли се тя ...
Аз тръгвам ... ти оставаш ...
ден и нощ сме - каква само нищета ...

Домът ни сега вече друг е ...
не е уютен за разделящата ни съдба ...
Опожарен ... кървав ... е и завинаги ще бъде ...
щом не сме двама ... след нас остава той развалина ...

Само кътче в сърцето ми ли искаш ...
а преди ти давах и него и цялата душа ...
На раздяла сълзи от очите ни се стичат ...
- Не ! Отказвам се !
не мога да съм с него ...
пари не желая ... искам само любовта ...

[nMz]

Нима сега аз съм виновен ?
Нима искаш аз да платя ?
За твоите грешки непростими,
да призная аз моита вина ?

Ти се обрече на него ,
ти опозори нашата любов,
ти ме обрече не самота
във живота суров !

Сама ти порути нашия дом,
не помисли за мен,за нас.
Остави ме ти да страдам
до края на живота ми от този час!

Сълзите в твоите очи са неверни
те обещават любов - безкраина и дълга,
но всъщност - тя е за време,
и след минути започва да причинява мъка!

Аз те обичам , жадувам и желая,
но как тази  любов да призная ?
Ти искаш от мен да съм роб
на тази твоя измамна,горчива любов!

[Афродита]

Думите ти силно ме раняват ...
Грешна съм ... но търся прошка в твоите очи ...
За вина аз нямам сили да говоря ...
немея ...стичат се по лицето ми сълзи ...

Болка не искам да ти причинявам ...
достатъчно раних те до сега ...
щом искаш ще си тръгна обещавам...
ще обрека и двама ни на самота ...

Ще желая вечно тялото ти сладко ...
ще копнея за блажения ти аромат ...
ще жадувам устните ти сладострастно жарки ...
ще горя в пожара на дяволския ад ...

Обичам те ! - в последния час не ще го крия ...
Грях ли е че теб за покровител на сърцето си избрах ...
Обичам те ! - безумно ще е и в тоз момент от тебе да го крия
достатъчно до днес да не те раня мълчах ...

[burning heart]

[nMz]

Който обича - прощава ,
Който мрази - наранява.
Нима мога аз да те раня
след като пазя парче от любовта ?

Просто в мене чувствам страх
как мечтата ти аз ще убия
как ще я превърна във прах
и нашата любов ще затрия.

Аз мога тебе да обичам,
но що за любов е това
щом пред себе си я отричам
за да не те нараня.

Виждам как сълза в окото ти плува,
не плачи , недеи тъгува.
Ще платя всичко в името на любовта,
ако трябва ще платя цялата вина.

Не искам ти да страдаш
и да извървиш сама пътя на твоя живот.
Искам аз да съм до тебе -
моя единствена , първа любов.

[Афродита]

Не искам да плача ,
но сълзите ми напират
Светлината в здрача ,
твоите очи събират ...

Всяка капка ... с устни я поемаш ...
шепотът ти гали ме с красиви слова ...
дъхът ти парещ ... по кожата ми жарко рисува ...
в дълбока нежност ... тялото ти с моето танцува...

[mery-jein-baby]

 [dugaaaa]