В дълбините на залеза
сенките ти търсят покаяние.
Имаш много имена,
но нямаш лице.
Всяко докосване до тъмното
причинява страдание.
Всяка секунда избухва
по едно мъртво сърце.
Ако заплаче тишината -
това ще е музика в си минор.
Разстроено е пианото на тъгата.
Клавишите с пръстите и
влизат в безсмислен спор.
И гаснат нотите като падащи звезди.
Няма надежда
Луната да се обърне
на флейта в мрака.
Тя е само студена планета.
Така изглежда.
Прегърни спомена за мен
и моли се още да те чакам.
