Господарят на Бездната

Started by Gentiana, November 04, 2006, 16:22:47 PM

Previous topic - Next topic

0 Members and 1 Guest are viewing this topic.

Gentiana



Бързаш...
Под стъпките ти асфоделите цъфтят.
И само плитка локва Стикс е вече.
Стените на напуснатия град сълзят.
Протягат се към теб в копнеж обречен.
Комар играе с Тъмното Харон.
Души той днес не ще прекарва в мрака.
Залогът е забит с ръждив пирон,
на черното сърце - тотем от Тити Кака.
И ти си в черно. Този цвят- отрова
отива ти на бледото лице. Без кръв.
Ще паднат ничком сенките отново,
когато ги погледнеш...
Носиш правото  да бъдеш пръв,
дамгосано на лявото ти рамо.
О, този белег незарастващ все кърви
и пият капките вампирките ти- дами,
дресирани да са ти верни. Може би...
Носталгия - облечена в червено
ще те очаква на вечеря в срутен храм.
На свещи.Две езичници пленени
ще ви сервират. Ще танцуват голи. Свян
ще бъде булото, покрило плът- коприна.
А музиката диво от небето ще кънти.
Богинята на бездната - Марина,
е гордата ти майка.Пазиш ти
дълбоко в себе си единствено за нея
най- нежните си чувства. Друга - не...
да мери сили няма да посмее
с съперница такава, без сърце.
Ти имаш всичко. Но се отегчаваш
от лесните победи над плътта.
Останал сам се молиш.Заслужаваш
любов на истинска кралица и жена.
И бързаш в гаснещия здрач и тишината
на онзи миг-застинал кехлибар
в една вселена - бездна непозната,
в която ти си пълновластен господар.
,
будто руки твои – это стены,
За которыми мне никогда ничего не грозит.
 Я оттаю тогда, и тревога уйдет постепенно,
 Как от нас уезжают ненужные больше такси.


Gentiana

,
будто руки твои – это стены,
За которыми мне никогда ничего не грозит.
 Я оттаю тогда, и тревога уйдет постепенно,
 Как от нас уезжают ненужные больше такси.

rado

 :) Звучи като послание от замъка на граф Дракула до великия магистър при ордена на тамплиерите.Очаквам с гръм и трясък,  и с обгорени криле на арената да се появи  бълвайки пламъци и самият сатана. [evil] :>
Тази бездна  е по- скоро в душата ти. Приятен ден. [inlovee]

Gentiana

,
будто руки твои – это стены,
За которыми мне никогда ничего не грозит.
 Я оттаю тогда, и тревога уйдет постепенно,
 Как от нас уезжают ненужные больше такси.