Когато ти е най-студено

[Gentiana]

Не ме докосвай! От това боли.
И пръстите ти са студени. Чужди.
Не казват нищо твоите очи.
А думите... От тях аз нямам нужда.

Заробваш с нежни думи моя дух.
Защо си мислиш, че ти вярвам още?!
Това, което искам, аз не чух.
Че плача тайно, ти не знаеш. Нощем.

В душата ми е твоят таен ад.
Към него се стремиш. Да се постоплиш.
Но с всеки опит връщам те назад.
И няма да ме трогнеш с горки вопли.

Себично в ада ще горя сама.
А ти ще мръзнеш в тънките си дрехи
от мъжка гордост и от суета.
Върви си! Нямаш право на утеха.

[dodic]

В застой е мозакът ми, пак не ражда,
лутат се очите в редове,
а този стих така наклажда,
чувства непонятни - ветрове,
и чудно как с думите не мога,
да свържа тези чувства в ред,
а вълнението в мен, както тревога,
нараства след поредния куплет,
емоции в количества големи,
раздуват мускула в гръдния ми кош,
и всяка дума се набива в мене,
стихът ти Genti e paзкош.

[namigG] [cvetee]

[Gentiana]

Родил е мозъкът ти,dodic. Не лъжи! :)
И този стих във отговор на моя-
брилянтен е.Красив. И му личи.
Емоцията силна е. И... твоя.
Че мускулът във гръдния ти кош
вълнува се от думите ми...браво!
Това е като пълнолунна, звездна нощ,
като копнеж, на който имаш право.
Благодаря ти за куплетите сега,
с вълнението,с чувствата красиви!
Поезия...Усмивка... И игра.
Изобщо нещичко, което ни отива.
[heart__] :)