Автор Тема: Онази в кутията, но не Елена  (Прочетена 1202 пъти)

0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

Неактивен Gentiana

  • Модератор
  • Мъдрец
  • *****
  • Публикации: 13738
  • Пол: Жена
  • VULNERANT OMNES, ULTIMA NECAT!
    • Нежност На Неверница
Онази в кутията, но не Елена
« -: Ноември 05, 2006, 19:54:05 pm »

Аз съм онази в кутията, но не Елена.
Ръцете и краката ми още не си ги отрязал.
Но да съм грешна и вечно под съмнение,
за да можеш да ми се цупиш, си ме наказал.
Колко изкривено може да бъде
едно мъжко съзнание?!
Вечно да го разкъсват кучетата на съмненията.
Това си е истинско, стопроцентово страдание.
За кого ли е повече?
Струват ли си угризенията?
Аз съм твоята, непокорна Не Елена.
Не се предавам.
Вечно те провокирам.
Заливам лавата ти с вода ледено студена.
Тази мъжка праведност, никак не я разбирам.
Не можеш на бялото да кажеш черно,
сто пъти го повтори - няма да почернее.
Не можа ли да разбереш?! -
Не съм нито мръсна,нито неверна.
Виж се, моля ти се!...
И небето вече ти се смее.
Изхвърли кутията. Извади ме от нея.
На възглавницата до моята спокойно дишай .
Обичай ме, без съмнения. Остави ме да ти грея.
Другото Господ в съдбите ни го пише.






« Последна редакция: Ноември 05, 2006, 22:02:25 pm от Gentiana »







,
будто руки твои – это стены,
За которыми мне никогда ничего не грозит.
 Я оттаю тогда, и тревога уйдет постепенно,
 Как от нас уезжают ненужные больше такси.

Неактивен tuik

  • Експерт
  • *****
  • Публикации: 825
  • Пол: Мъж
Re: Онази в кутията, но не Елена
« Отговор #1 -: Ноември 05, 2006, 21:34:46 pm »
А Елена явно е щастливка... :)
Развей черен флаг,
на който пише без думи:
"МРЪСНО МИ Е
В ДУШАТА МИ...
МРЪСНО МИ Е
В ДУШАТА МИ..."

Неактивен Gentiana

  • Модератор
  • Мъдрец
  • *****
  • Публикации: 13738
  • Пол: Жена
  • VULNERANT OMNES, ULTIMA NECAT!
    • Нежност На Неверница
Re: Онази в кутията, но не Елена
« Отговор #2 -: Ноември 05, 2006, 22:04:32 pm »
Щастливка?! [confused]
Ти щеше ли да си щастлив на нейно място, Нас?!
,
будто руки твои – это стены,
За которыми мне никогда ничего не грозит.
 Я оттаю тогда, и тревога уйдет постепенно,
 Как от нас уезжают ненужные больше такси.