Кажи,защо го стори?
Защо и ти ме предаде?
За любовта ми дълго се бори...
Защо на друга сърцето си отдаде?
Предаде ме и ти,а аз ти вярвах...
предаде ме като всички тях...
На всяка твоя дума сляпо вярвах,
а ти разби мечтите ми на прах...
Поиска топлина от друга...
Друга с прегръдките си да те топли...
Но зарекох се силна пред болката да бъда
и не чу в сърцето жалните вопли...
Страхувах се душата си да отворя...
Не исках пак да страдам от любовта.
Но когато осъзнах,че за теб съм готова
видях,че отново всичко е лъжа...
И ето,че няма за какво да съжалявам...
На дистанция от теб стоях и не сгреших.
Напразно не ще се надявам...
Добре сторих,че чувствата си не ти разкрих.
Но защо при мен пак се връщаш?
Защо молиш ме отново за любовта?
Копнееш с мен да си,пак да ме прегръщаш.
Но с чувствата ми да играеш не ще го позволя...
Грешка стори,която промени всичко.
Шансовете си с мен за миг пропиля.
Мислех си,че ти си щастието едничко...
С теб не ще бъда и решението си не ще променя.
Някои грешки са непоправими.
С теб исках да бъда,мислех,че и ти го искаш.
Ала вече късно е,прости ми...
Очите ми пред лъжата не можеш да затискаш...
И всички вие ме карахте да страдам,
еднакви сте всички до един...
Защо ми трябва напразно да се надявам?
Вече никой не ще наричам с думите "любим".
