Защо тъжиш,любими?
Нарани ме,ала аз ще ти простя...
Защо си тъжен,кажи ми?
Всеки прави грешки,но прощава любовта.
Може би осъзна какво ми стори...
Разбра,че жестоко ме рани...
Погледът ти тъжен вместо теб говори...
Недей тъжи,сърцето вече ти прости...
Чужда топлина поиска,
а мен жестоко пренебрегна...
Ала аз отново ще поема риска
и на рамото ти пак ще се облегна.
Защото само с теб аз съществувам,
ти единствен ме правиш щастлива
само твойте устни мога да целувам.
А самотата черна бавно ме убива...
Хайде глава вдигни.Недей тъгува...
Нима не разбра,простих ти вече.
Или копнееш друга устните ти да целува?
Но знай едно-не мога от теб да съм далече...
