Автор Тема: Бавно, много бавно...  (Прочетена 1227 пъти)

0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

Неактивен Gentiana

  • Модератор
  • Мъдрец
  • *****
  • Публикации: 13717
  • Пол: Жена
  • VULNERANT OMNES, ULTIMA NECAT!
    • Нежност На Неверница
Бавно, много бавно...
« -: Ноември 09, 2006, 02:55:20 am »
Влачат се часовете,
а ми се струва, че летят.
Сякаш цял един живот
под  прозореца ми премина.
Спи неспокойно времето
и хората в моя малък град.
Нещо в душата ми проплака.
Запали сетивата ми. И изстина.
В часовете след полунощ
има много тъга.
Има толкова неказани думи,
които засядат
в тясното гърло на нощта.
Някъде нишката се губи.
Тишината говори с неми уста,
сякаш има да ми разкаже
свои хиляди тайни.
В миг такъв на внезапна самота
с укор те гледат сенки -
знаещи,знайни, незнайни.
Искам да докосна
спомена за ярка светлина,
разцъфнала от усмивка подарена .
Искам две нежни думи.
Много нежни.
И точно сега.
Но мракът мълчи
и самоубийствено
се дави в мене.











,
будто руки твои – это стены,
За которыми мне никогда ничего не грозит.
 Я оттаю тогда, и тревога уйдет постепенно,
 Как от нас уезжают ненужные больше такси.

Неактивен анде

  • Разбирач
  • ***
  • Публикации: 299
  • Пол: Мъж
  • Нищо човешко не ми е чуждо
Re: Бавно, много бавно...
« Отговор #1 -: Ноември 09, 2006, 06:28:42 am »
Влачат се часовете,
а ми се струва, че летят.
Сякаш цял един живот
под  прозореца ми премина.
Спи неспокойно времето
и хората в моя малък град.
Нещо в душата ми проплака.
Запали сетивата ми. И изстина.
В часовете след полунощ
има много тъга.
Има толкова неказани думи,
които засядат
в тясното гърло на нощта.
Някъде нишката се губи.
Тишината говори с неми уста,
сякаш има да ми разкаже
свои хиляди тайни.
В миг такъв на внезапна самота
с укор те гледат сенки -
знаещи,знайни, незнайни.
Искам да докосна
спомена за ярка светлина,
разцъфнала от усмивка подарена .
Искам две нежни думи.
Много нежни.
И точно сега.
Но мракът мълчи
и самоубийствено
се дави в мене.





ЗДРАВЕЙ

Тъжно,много силно и вярно.
Ако нямаш против, бих прибавил нещо мое от вчера.

Сам съм.Тишината звъни.
Тъмно е,тихо, и пусто.
Нещо у мене трепти.
Нещо отново се къса.
Зная.Това е съдба.
Винаги сам е човека.
Сам е със свойта тъга.
Сам със съдбата нелека...

Всеки е самотен по своему.Има много самотни хора.И като чели това чувство за самотност е заложено някъде дълбоко,дълбоко  в душата човешка.Така ми се струва,а и мисля аз.
българофил

Неактивен Gentiana

  • Модератор
  • Мъдрец
  • *****
  • Публикации: 13717
  • Пол: Жена
  • VULNERANT OMNES, ULTIMA NECAT!
    • Нежност На Неверница
Re: Бавно, много бавно...
« Отговор #2 -: Ноември 10, 2006, 04:01:24 am »
ЗДРАВЕЙ

Тъжно,много силно и вярно.
Ако нямаш против, бих прибавил нещо мое от вчера.

Сам съм.Тишината звъни.
Тъмно е,тихо, и пусто.
Нещо у мене трепти.
Нещо отново се къса.
Зная.Това е съдба.
Винаги сам е човека.
Сам е със свойта тъга.
Сам със съдбата нелека...

Всеки е самотен по своему.Има много самотни хора.И като чели това чувство за самотност е заложено някъде дълбоко,дълбоко  в душата човешка.Така ми се струва,а и мисля аз.
Прав си, анде  :)
така сме устроени, че дори, когато не сме сами, се самоизолираме и потапяме в бездните на самотата, някаква форма на мазохизъм , може би, не знам...
Сам си. Тишината звъни.
В тъмното този звън свети.
Тихо и пусто. Душата боли.
Сипят се тъжни куплети.
Скъсани струни - звук подир звук.
Вятър. Потръпване. Нежност.
Прави ни често Съдбата напук.
И се усмихва небрежно.
:)
,
будто руки твои – это стены,
За которыми мне никогда ничего не грозит.
 Я оттаю тогда, и тревога уйдет постепенно,
 Как от нас уезжают ненужные больше такси.

Неактивен SkitnicaVmoretO

  • Модератор
  • Master of disaster
  • *****
  • Публикации: 4176
  • Пол: Жена
  • I died to become immortal...
    • SkitnicaVmoretO
Re: Бавно, много бавно...
« Отговор #3 -: Ноември 10, 2006, 07:32:30 am »
Чудесен стих, Гео.
Браво.

И точно сега.
Но мракът мълчи
и самоубийствено
се дави в мене.

 
Финала е...страхотен  :)  [cvetee] [cvetee] [heart__]
"Светът ще свърши, казват, в огън,
а други - в лед.
Ако говорим за желание,
избирам огън без терзание.
Но ако пак му дойде ред
да мре, омраза съм поел
такава,
че и ледът за тази цел,
бих казал, става."

Робърт Фрост

Неактивен ProstoAz

  • Експерт
  • *****
  • Публикации: 756
  • Пол: Жена
  • Гняв обречен на провал...това ли си ми дал???
Re: Бавно, много бавно...
« Отговор #4 -: Ноември 10, 2006, 09:06:58 am »
За първи път чета аз стиха твой...
а ми се струва толкова познат?
Далавям ли във него стон...и вой?
Или това е просто самота и хлад?

Каквото и да е - до болка го познавам,
а тебе за поезията - поздравявам!
        :)
Загадъчна...                 арогантна...                     нежна...              и безумно самотна!

Неактивен vesselin

  • Master
  • ******
  • Публикации: 1120
  • Пол: Мъж
Re: Бавно, много бавно...
« Отговор #5 -: Ноември 10, 2006, 09:40:15 am »
От мене само две думи -Ти можеш!Ето виждаш ли .Понякога и мракът отговаря.
Живота е такъв, какъвто пожелаеш да бъде!

Неактивен ivorysoul

  • Master of disaster
  • *******
  • Публикации: 2478
  • Пол: Жена
  • No one is an island
Re: Бавно, много бавно...
« Отговор #6 -: Ноември 10, 2006, 09:53:50 am »
нежността без която не можем:)
прекрасен стих, както само ти можеш!
Let your soul be your pilot

Неактивен Gentiana

  • Модератор
  • Мъдрец
  • *****
  • Публикации: 13717
  • Пол: Жена
  • VULNERANT OMNES, ULTIMA NECAT!
    • Нежност На Неверница
Re: Бавно, много бавно...
« Отговор #7 -: Ноември 10, 2006, 13:05:42 pm »
Благодаря ви!!!
И без вас не мога.
Вие винаги ми давате двете нежни думи, че и много повече , от които имам нужда, за което аз на свой ред ви благодаря!
 [hugs and kisses] [wish all my love] [happy heart]
,
будто руки твои – это стены,
За которыми мне никогда ничего не грозит.
 Я оттаю тогда, и тревога уйдет постепенно,
 Как от нас уезжают ненужные больше такси.

Неактивен rado

  • Master
  • ******
  • Публикации: 1273
Re: Бавно, много бавно...
« Отговор #8 -: Ноември 10, 2006, 21:01:27 pm »
 :)Привет . Минавам само , за да ти се обадя. Хубаво. [heart__]

Неактивен zaiche_f

  • Експерт
  • *****
  • Публикации: 766
  • Пол: Жена
  • Може да вървя бавно, но никога назад!
Re: Бавно, много бавно...
« Отговор #9 -: Ноември 10, 2006, 21:11:12 pm »
Много силно,нежно и вярно.Чудесен стих.Поздравления  [cvetee] [cvetee] [cvetee]
Намразих очите си, така невинни и спокойни.
Защото го търсеха, защото копнееха за него, за неговия поглед.
Намразих ръцете си, защото го търсеха, защото се опитваха да го докоснат.
Намразих сърцето си, което с нищо не беше заслужило това!
Но защо... защо трябваше при неговата поява... да бие така лудо за него? Само за него...
Намразих душата си, която всеки ден ми повтаряше,че го обичам.Сякаш можех да го забравя...

Неактивен Gentiana

  • Модератор
  • Мъдрец
  • *****
  • Публикации: 13717
  • Пол: Жена
  • VULNERANT OMNES, ULTIMA NECAT!
    • Нежност На Неверница
Re: Бавно, много бавно...
« Отговор #10 -: Ноември 10, 2006, 21:29:08 pm »
 :) Благодаря ти  [heart__]
,
будто руки твои – это стены,
За которыми мне никогда ничего не грозит.
 Я оттаю тогда, и тревога уйдет постепенно,
 Как от нас уезжают ненужные больше такси.

Неактивен Gentiana

  • Модератор
  • Мъдрец
  • *****
  • Публикации: 13717
  • Пол: Жена
  • VULNERANT OMNES, ULTIMA NECAT!
    • Нежност На Неверница
Re: Бавно, много бавно...
« Отговор #11 -: Ноември 10, 2006, 21:29:51 pm »
:)Привет . Минавам само , за да ти се обадя. Хубаво. [heart__]
Радвам се, че се отби , Ради  [heart__] :)
Благодаря!!!
,
будто руки твои – это стены,
За которыми мне никогда ничего не грозит.
 Я оттаю тогда, и тревога уйдет постепенно,
 Как от нас уезжают ненужные больше такси.