Бавно, много бавно...

[Gentiana]

Влачат се часовете,
а ми се струва, че летят.
Сякаш цял един живот
под  прозореца ми премина.
Спи неспокойно времето
и хората в моя малък град.
Нещо в душата ми проплака.
Запали сетивата ми. И изстина.
В часовете след полунощ
има много тъга.
Има толкова неказани думи,
които засядат
в тясното гърло на нощта.
Някъде нишката се губи.
Тишината говори с неми уста,
сякаш има да ми разкаже
свои хиляди тайни.
В миг такъв на внезапна самота
с укор те гледат сенки -
знаещи,знайни, незнайни.
Искам да докосна
спомена за ярка светлина,
разцъфнала от усмивка подарена .
Искам две нежни думи.
Много нежни.
И точно сега.
Но мракът мълчи
и самоубийствено
се дави в мене.

[анде]

Влачат се часовете,
а ми се струва, че летят.
Сякаш цял един живот
под  прозореца ми премина.
Спи неспокойно времето
и хората в моя малък град.
Нещо в душата ми проплака.
Запали сетивата ми. И изстина.
В часовете след полунощ
има много тъга.
Има толкова неказани думи,
които засядат
в тясното гърло на нощта.
Някъде нишката се губи.
Тишината говори с неми уста,
сякаш има да ми разкаже
свои хиляди тайни.
В миг такъв на внезапна самота
с укор те гледат сенки -
знаещи,знайни, незнайни.
Искам да докосна
спомена за ярка светлина,
разцъфнала от усмивка подарена .
Искам две нежни думи.
Много нежни.
И точно сега.
Но мракът мълчи
и самоубийствено
се дави в мене.

ЗДРАВЕЙ

Тъжно,много силно и вярно.
Ако нямаш против, бих прибавил нещо мое от вчера.

Сам съм.Тишината звъни.
Тъмно е,тихо, и пусто.
Нещо у мене трепти.
Нещо отново се къса.
Зная.Това е съдба.
Винаги сам е човека.
Сам е със свойта тъга.
Сам със съдбата нелека...

Всеки е самотен по своему.Има много самотни хора.И като чели това чувство за самотност е заложено някъде дълбоко,дълбоко  в душата човешка.Така ми се струва,а и мисля аз.

[Gentiana]

ЗДРАВЕЙ

Тъжно,много силно и вярно.
Ако нямаш против, бих прибавил нещо мое от вчера.

Сам съм.Тишината звъни.
Тъмно е,тихо, и пусто.
Нещо у мене трепти.
Нещо отново се къса.
Зная.Това е съдба.
Винаги сам е човека.
Сам е със свойта тъга.
Сам със съдбата нелека...

Всеки е самотен по своему.Има много самотни хора.И като чели това чувство за самотност е заложено някъде дълбоко,дълбоко  в душата човешка.Така ми се струва,а и мисля аз.

Прав си, анде  :)
така сме устроени, че дори, когато не сме сами, се самоизолираме и потапяме в бездните на самотата, някаква форма на мазохизъм , може би, не знам...
Сам си. Тишината звъни.
В тъмното този звън свети.
Тихо и пусто. Душата боли.
Сипят се тъжни куплети.
Скъсани струни - звук подир звук.
Вятър. Потръпване. Нежност.
Прави ни често Съдбата напук.
И се усмихва небрежно. :)

[SkitnicaVmoretO]

Чудесен стих, Гео.
Браво.

И точно сега.
Но мракът мълчи
и самоубийствено
се дави в мене.
 
Финала е...страхотен  :)  [cvetee] [cvetee] [heart__]

[ProstoAz]

За първи път чета аз стиха твой...
а ми се струва толкова познат?
Далавям ли във него стон...и вой?
Или това е просто самота и хлад?

Каквото и да е - до болка го познавам,
а тебе за поезията - поздравявам!        :)

[vesselin]

От мене само две думи -Ти можеш!Ето виждаш ли .Понякога и мракът отговаря.

[ivorysoul]

нежността без която не можем:)
прекрасен стих, както само ти можеш!

[Gentiana]

Благодаря ви!!!
И без вас не мога.
Вие винаги ми давате двете нежни думи, че и много повече , от които имам нужда, за което аз на свой ред ви благодаря!
[hugs and kisses] [wish all my love] [happy heart]

[rado]

 :)Привет . Минавам само , за да ти се обадя. Хубаво. [heart__]

[zaiche_f]

Много силно,нежно и вярно.Чудесен стих.Поздравления  [cvetee] [cvetee] [cvetee]

[Gentiana]

 :) Благодаря ти  [heart__]

[Gentiana]

:)Привет . Минавам само , за да ти се обадя. Хубаво. [heart__]

Радвам се, че се отби , Ради  [heart__] :)
Благодаря!!!