Автор Тема: Идилия във кожата на демон  (Прочетена 669 пъти)

0 Потребители и 1 Гост преглежда(т) тази тема.

Неактивен Gentiana

  • Модератор
  • Мъдрец
  • *****
  • Публикации: 13717
  • Пол: Жена
  • VULNERANT OMNES, ULTIMA NECAT!
    • Нежност На Неверница
Идилия във кожата на демон
« -: Ноември 12, 2006, 22:37:53 pm »
Черен пламък облизва
сянката на Луната.
Извадени са очите на совите.
Като от гръм ударена
рухва без стон Тишината.
Руши се Илюзията.До основите.
Час- пик, в който изпълзяват влечугите -
най-лепкавите и гадни рептилии.
Те са онова, което отричат Другите,
ония, които още вярвят в идилии...
Тази вечер си красив, Господарю на бездната.
Низостта ти с удоволствие ще споделя.
Налей ми от лъжите си,
добре изстудени и нагарчащи.
Без сърце не боли.
Да пием за това!!!
Обичам черната кожа, обвила тялото ми,
като онази на черната мамба,
гъвкава и с блясък лек.
Полуразтворена,
контрастираща с бялото,
единствено издаващо ме,
в тъмното, че съм човек.
Тази нощ не е като другите.
Ще ти позволя да погледнеш
в непристъпната ми душа.
Лабиринта, който вече не пази Минотавърът.
Мъртъв е...Няма го...Отминали времена.
Най-хубавото време за страст е Новолунието.
Нищо да не знае ослепялата Луна.
Тялото ти ми свети с огньовете на Блудното.
Тази нощ за теб аз съм просто Жена.



 





« Последна редакция: Ноември 12, 2006, 23:01:42 pm от Gentiana »







,
будто руки твои – это стены,
За которыми мне никогда ничего не грозит.
 Я оттаю тогда, и тревога уйдет постепенно,
 Как от нас уезжают ненужные больше такси.

Неактивен rado

  • Master
  • ******
  • Публикации: 1273
Re: Идилия във кожата на демон
« Отговор #1 -: Ноември 12, 2006, 22:51:47 pm »
 :)Ти съвсем си сгъстила негатива.
Трябва да светниш малко ,за да не се объркаме в тъмното. [inlovee]

Неактивен Gentiana

  • Модератор
  • Мъдрец
  • *****
  • Публикации: 13717
  • Пол: Жена
  • VULNERANT OMNES, ULTIMA NECAT!
    • Нежност На Неверница
Re: Идилия във кожата на демон
« Отговор #2 -: Ноември 12, 2006, 23:03:28 pm »
Тъмното е топло и меко  :) :p
Какво имаш против него?!
,
будто руки твои – это стены,
За которыми мне никогда ничего не грозит.
 Я оттаю тогда, и тревога уйдет постепенно,
 Как от нас уезжают ненужные больше такси.