Малката крадла

[ilusia]

Златният бокал проблясва в мрака.
Като морска звезда в океан.
Слива се със здрака - ражда
мъничко свян.

Пепел , отрова ,
малко смола , за есенция-
лунна пътека и демонска мъгла.

Фея , дивна - красота ,
реди билки в тишина.
Само вопъл, стон изпълнени с тъга ,
капва малко горчилка тежаща от душа.

Завихря се лудо , в танц със звезди ,
падащи глухо - прилични на сълзи.
Краде от хорската тъга ....
Краде приказка една - крадла я наричат
понякога на смота обичат...
А тази малка крадла в света...
носи.... нещо от смъртта.
Себе си вгражда в човешка тъга