24 червени рози

[ilusia]

Джоу се прибираше от училище. Маршрутът- един и същ. Денят бе тъмен , тъжен.. мрачен... натежал от тревоги и беди. Денят... да денят , но в тоя ден имаше и нещо празнично и триумфално. Въздухът миришеш на любов.... а Джоу на самота... Беше ужасно студено , косата която сутринта реши да изправи , бе се учудила колко дълга е станала ,  вече се навиваше тук там на малки масурчета. Изглеждаше очарователно - лешникова коса , като водпад , жива и красива подета от вятъра тя сякаш живееше собствен живот. Мина през кварталният магазин да си вземе цигари , на влизане се спъна.
" Хей Ду , взе ли книжка" Попита я чернокосата ,простовата магазинерка.
" а.. аз да ходя не мога какво остава да карам. Не съм.... реших си листовките ама... с една грешка повече от допустимото "
Взе си цигари и кафе и се запъти към вкъщи. Гледаше дворовете , кучетата скимтящи от студа.. отвори портата на къщата си - доста трудно , група момчета отсреша й се смееха, тя какво да направи , че няма мускулите на Херкулес - трябва и масло на тая порта. Лозницата се бе сгърчила и от пишните гроздове бяха останали само изсъхнали плодове
Листата - зелени и огромни до преди месец сега бяха поели пътеществието което си организират всяка година . През почвата в недрата на земята от там в дъжда.... обикаляха и после пак се прибираха на Лозата. Бяха останали само сухите кафяви пръчки .. сякаш образуващи затвор. Погледна небето - скоро щеше да завали сняг. Винаги усещаше времето и неговите намерения.
Прибра се в старата къща. Изглеждаше й величествена с двете сиви колони и балкон над тях. Приличаше на стара грцка постройка. Външното стълбище се виеше като ветрило , а вътрешното бе сравнително по топло от вънка.
Влезе си вкъщи и тръгна да пали камината. Голям студ беше и тя трепетликаше - заприлича на пепеляшка с всичките тези дърва  и въглища.
Легна си рано. На сутринта се успа за училище - нищо не обичайно...Погледна си телефона - 4 не приятеи повиквания. Всички от съученици. Сега пък какво беше станало.
"Ало Дес , кажи"
" Аре бе Джу , къде си....Идвай в МАриелата"
" е как бе...."
" ми ей така - нямаме часове"
" аа ок идвам"
Ух как не й се ставаше искаше да си остане в леглото - така топло и меко , но главата така я болеше , че й беше ясно , че няма да заспи пак. Облече се и излезе...Ахна от разкошната изненада. Навън бе навалял пухкав сняг. Знаеше , че в центъра вече го няма но тя живеешв в полите на планината и искаше да се наслади на гледката на малкото дворче залято от бялата стихия.
Оградата бе наваляна от снежеца и изглеждаше като решетка от снежинки. Дърветата си имаха весели коледни шапчици... А лозницата - ах каква прелест помисли си Джоу. Мина покрай чимширите и ги помилва нежно. Навик. Винаги галеше цветята си...Постоя малко в кафето , стопли се посмяха се и тръгна към вкъши си.
Но на Лозницата имаше нещо странно- една червена роза. Изглеждаше безумно красива в бялото легло. За кого ли беше. На нея не й подаряват цветя... Никога май освен по празници. Погледна я тъжно... и се качи в стаята си. Но не спираше да мисли за тази роза. Иведнъж я осени някаква мисъл- та в къщата.... не не е възможно да е за нея. НО за кого можеше момичето на съесдите беше едва на 8 , отдолу имаше бабка на към 86 и синът й към 60 те.... а й те си имаха другата страна на двора...
Скочи бързо и слезе почти боса.... имаше малка бележчица.
" За Джоу" само две думи.... вълна на щастие заля малкото момиче. Качи се в стаята си и сложи розичката в синя красива кристална ваза. Гледа я цял ден.
Насутринта се повтори същото - стана , пи кафе в къщи си , и излезе след училище отиде на урок. Обичаше уроците си ... макар да бяха ужасно далече. Цялата работа й отнемаше към 5 часа. Връщайки се умираше от сруд , рейса беше пълен с някакви подвиркващи и чичковци , а тоя в маршрутката се едно караше картофи.
Нямаше търпение да се прибере. Изтича до вкъщи и погледна лозата - нямаше нищо. Натъжи се , но небеше и очаквала нещо друго.
И така това се повтаряше сутрин след сутринн. Първата роза овяхна - но сърце не й даваше да я хвърли. Майка й все й се караше , че мрази исухнали цветя и накрая Джу взе няколко листчета от нея който грижливо прибра а другото хвърли в камината.
На следващата сутрин обаче я чакаше изненада. Една червена роза ... на лозницата. С мъничка бележчица " Никога не се мръщи - не знаеш кой е влюбен с усмивката ти"
Засмя се от сърце..Реши и тя да направи нещо за този човек. А и умираше от любопитство кой е той.
Купи от града малка плюшена играчка и забоде бележчица на нея:
" Благодаря"
Тази странна кореспонденция продълаваше вече седмици. Разменяха си писма и говориха за какво ли не .... с розата.
По коледа тя реши да зарадва с нещо , онзи който топлеше сърцето й толкова време. Купи красива вълнена прежда - кафява и червена. Оплете прекрасни топли ръкавички но збърка малко палеца... та той остана малко крив и не завършен.
НА 24 Декември остави ръкавиците там с думите :
" дано стоплят ръчичките ти , както ти стопли сърцето ми"
А на сутринта ... нямаше нищо. Нищичко...
Коледа мина а Дожу бе тъжна и поттисната. ТОй бе изчезнал... дали не го бе обидила... дали не го бе наранила. Добре ли беше нейнят Ро. Реши да му даде няквко име , и това най - подхождаше Ро- Роза.
Той й бе казал , че е край нея. И само трябва да гледа по-внимателно. Да се взира за да открие нещо , кото й бноде очите.
Само , че него вече го нямаше... И момичето бе истински тъжно.
Един ден влизайки в стаята класът почна да се кикоти весело и насмешливо.
" Ей Джу..."
Джу се огледа... на чинът й имаше червена роза... Ахна... Едва не се разплака...Взе розата и истича до съдедният клас.
" Ди , къде е Ангел."
"  Тука беше... не зная изчакай го малко"
" Ти ли ми подаряваш тия рози ? "
" ъъъъ не мъник... да не съм забравил някой празник , чакай да помисля - родена си през пролетта - сега не е пролет. 8 Март не е.... Именният ти ден и той не е .... Забравил ли съм нещо?"
Той винаги и пдаряваше цветя ... пред очите на всички на всеки нейн празник. Цялото училище знаше за приказното им приятелсто. Той не даваше и косъм да падне от главата й.
" не не си... нищо"
Тя помръкна... но се и зарадва мъничко в себе си...
Тръгна да се разхожда из улиците. Бе станало късно и студено....
Реши да изчака рейса. Извенъж до нея спря кола - пълна с момчета. Затеглиха я и я задърпаха вътре. Джоу крещеше но спирката бе пуста... От никъдето се появи момче; Издърпа я и двамата затичаха на някъде....
Джу беше адски оплашена. Седна и се разплака...Изведнъж една ръка й подаде кърпичка. Една ръка в кафяво червена ръкавивца с недовършен палец...
" От къде ги имаш.... ръкавиците.... от къде ги имаш"
Погледна в сините очи на момчето. Едро високо и изключително пленително. Не красиво но излъчващо чар и топлота....
" Ами.... намерих си ги - засмя се то - на една лоза"
" РО ?"
" ъм не.... Марк "
И то продължи да се смее с топъл и весел смях идващ от сърце.
" Ама от къде... какво... КАК ? Аз не те познавам...."
" не ме ли ?"
"Ъъъъ ми... уф... ми всъшност... май да"
Седнаха и почнаха да говорят. Той й разказа , как преди години на един първи декември тя му е подарила презеватив. Тогава раздаваше за анти спин денят. Усмихнала му се очарователно и той дълго време помил тая усмивка. Един ден бил на гости у леля си и я видял в магазина. СПънала се , но веднага я познал...
Тя се засмя.... смя се дълго... дълго...
Гушна се в него и си мълчакаха така...До кога - не знаеше й не я интересуваше.
Телефонът й звънна:
" Къде си Джу.... искара ми акъла..."
" Идвам мамо идвам си"
Марк я изпрати до вкъщи. Подаде й ръка и я прегърна....
Тя заспа в блаженство и мечти...
А на сутринта пред вратата й имаше 24 червени рози...

[solitude]

Наистина си прекрасна. Нежна приказно нежна приказка си сътворила! Пълна с онази истинска любов! [ihuuu] [ihuuu] [ihuuu] [inloveee] [inloveee] [inloveee]

[ilusia]

 [inlovee]
Мерси мила моя  [inlovee]

[Reni_ty]

Браву мили4ка  [bravisimo] :kissoflove:

[MoonLight]

МНОГО ми хареса, бравоо!!  [dance4] [a taka]

[ilusia]

Мерси миличка  [inlovee]

[Tajni4ka_:(]

Невероятно е [inlovee] [inlovee] [inlovee] [heart__]

[ilusia]

 [inloveee]