На Р.
Една нощ в притихналата стая
тъгата тихичко запя.
В безсънна нощ безсъници витаят
на мислите в безредната тълпа.
Магьосница направи ми магия.
Бутилката съдбовно възжелах,
че глутници в душата вият
в часа на синята мъгла.
И всяка нощ бутилката ми шепне.
Танцува там един кристален бог.
Настана празник- пир великолепен-
самотен пир, самотен диалог.
А после чух - промъкна се тъгата
и ехото в ъглите занемя.
Бе свършен танцът, песента - изпята,
стихът- изтлян, смехът - изсмян.
И възцари се на света цар Алко
сред тържества и отчаяния.
Среднощен цар, среднощна катафалка.
Мълчание . Мълчание...